Интересът към Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК), с която българите могат да се лекуват в чужбина, е малък и намалява, установи проверка на "Дневник". Докато през 2007 г. такъв документ са получили 250 хил. души, през 2008 г. издадените карти са около 95 хил., показват данните на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От институцията обясниха, че през миналата година са поискани и над 127 хил. краткосрочни удостоверения, които заместват картата. Това прави около 3% от населението.

Българската ЕЗОК е безплатна и с различен срок на валидност в зависимост от осигуреното лице, като за пенсионерите тя важи 10 години, а за децата - 5 години. За всички останали картата е с едногодишен срок на действие. Колко от тези документи реално са били използвани не може да се каже, защото исканията за възстановяване на разходи за спешно лечение в другите държави от ЕС пристигат дори с три години закъснение. Така за 2008 г. НЗОК дължи на чужди лечебни заведения 8.6 млн. лв., като от тях вече са платени 1 млн. лв.

Европейската здравноосигурителна карта е документ, който гарантира пряк достъп до спешна помощ при временен престой в друга страна. След това българската каса плаща на лекарите или болниците за лечението. ЕЗОК не може да се използва за планово лечение. То се плаща от касата само ако преди това експерти на институцията заедно с националните консултанти са преценили, че подобна терапия не може да се проведе у нас и са изпратили пациента на лечение в чужбина с формуляр Е 112.

В същото време от Европейската комисия отчетоха, че броят на картите в ЕС за петте години от въвеждането им е достигнал 180 милиона. Документът се издава най-масово в Лихтенщайн, Швейцария и Австрия, където процентът стига и до 99 от населението. На обратния полюс са страни като Гърция, където едва 1% от населението има документ за лечение зад граница. Това се обяснява с факта, че много малко гърци почиват в чужбина.