САЩ печелят войната в Либия?

Либийският Лидер Муамар Кадафи се укрепи в столицата Триполи, след като опонентите му превзеха богатите на петрол източни части на страната, близките му съветници го напускат, а Швейцария замрази банковите му сметки.

Въпреки това Лидерът на революцията следва обещанията, дадени в реч, по-рано през тази седмица, че ще потопи Либия в кръв.

Повече от 100 души бяха избити в град Аз-Завия, западно от столицата, съобщи Ал Джазира. Въстаналите племена и армейски части са превзели цялото източно крайбрежие на Либия, като военните действия вече се водят в югозападните части на страната, около Сабха и дори на запад от Триполи, около Аз-Завия.

Според очевидци на събитията, цитирани от Reuters столицата на Либия е блокирана от танкове, а в покрайнините на града патрулират отряди от верните на Кадафи наемници.

В същото време администрацията на Обама заяви, че планира мерки срещу Кадафи. А неговият братовчед и близък съветник Ахмед Кадаф ал Дам, напусна потъващия кораб.

Събитията от последните седмици повдигат въпроса, дали ставащото в Северна Африка е дело на групи младежи, общуващи през социалните мрежи или част от мащабен план за промяна на статуквото в арабския свят?

В продължение на цялото минало десетилетие САЩ водеха ужасно скъпа и неефективна война срещу тероризма. Част от тази война беше финансовата и военна подкрепа на диктаторските режими в Близкия Изток, повечето от които официално даваха рамо на Вашингтон, а неофициално се опитваха да печелят доверието на гражданите си, помагайки на ислямските фундаменталисти.

Войните в Афганистан и Ирак показаха, че терористите не могат да бъдат победени с конвенционални средства. Нещо повече те дори печелят нови привърженици, инвеститори и влияние от пряката военна намеса на САЩ.

Кадафи заяви, че бунтът в Либия е дело на Ал Каеда и дрогирани младежи. Би било логично ислямските радикални формации да оглавят народното недоволство от рязкото поскъпване на храните,огромната безработица и ширещата се корупция. Но не става така. Сегашните революции в арабските страни се печелят не от бунтовници, а от армията. Военните вече взеха властта в Тунис и Египет.

И при това подобно развитие на ситуацията не е нещо ново. В началото на 80-те години на миналия век армията в Турция взима властта и смазва разпространението на ислямския фунадаментализъм в страната. През 1982 г. с референдум е приета нова конституция. Изборите през 1983 и 1987 г. се печелят от Отечествената партия на Тургут Йозал, който провежда политика на бърза приватизация и стабилизиране финансите на турската държава.

Това вероятно можем да очакваме да се случи и в Тунис и Египет, а рано или късно ще бъде наложено и в другите арабски страни.