По-бързо, по-бързо! В политически Берлин тече зрелищна надпревара. И петте парламентарно представени партии се стремят да изпреварят останалите, публикувайки тезиси върху атомната политика. Няма значение дали платформата им доскоро е била ултра – зелена или хипер – икономическа: сега всеки се надпреварва как по-явно да се дистанцира от атомната енергия – пише германският Spiegel.

Само че за да се откаже една държава, в която ядрената енергия осигурява една пета от електричеството, е нужно нещо повече от размахване на плакати и скандиране „НЕ“. За да се осъществи отказа от този основен източник на енергия са необходими драстични, исторически промени, като например:

Хиляди километри нови електрически мрежи; инвестиции за милиарди в изграждането на възобновяеми енергийни източници като фотоволтаични и вятърни централи и инсталации за биомаса; бързо развитие на недостатъчно разработения сектор на вятърна енергия в морето; изграждане на допълнителни газови централи; подобряване на енергийната ефективност на икономиката.

Редица индустрии с високо потребление на електричество в производствения си процес трябва бързо да възприемат някоя от горните стратегии, или ще загинат. Но „енергийната революция“ на гражданите, която детронира партията на Меркел на местните избори в Баден – Вюртенберг, кара политическите партии да се съгласяват дори и на икономически жертви.

Дори наистина Германия да е решила да тръгне по нов енергиен път, обществеността трябва да бъде наясно какво ще струва всичко това. Преди 11 години червено – зеленото правителство успя да договори постепенното изключване на ядрените централи до началото на 20-те години на XXI век. Сега е нужен същият и даже по-голям обществен консенсус.

Защото ако кажем „не“ на ядрената енергия, вече няма да можем да си позволяваме да протестираме граждански срещу перките на ветрогенераторите, които ни загрозяват пейзажа, нито пък срещу скъпия ток от соларните централи – предупреждава Spiegel.

Най-енергоемките отрасли в германското стопанство са минното дело и преработвателният сектор: те консумират почти 46% от електрическата енергия на страната. Домакинствата потребяват 26.6% от тока. За публичните сгради отиват само 8.7%, а за транспорта 3.1% от електроенергията. Търговията гълта 14.1%, а селското стопанство 1.6%.

Германската индустрия направи много за подобряване на енергийната си ефективност, като през 2005 г. консумираше 534.2 млрд. киловат часа електроенергия, а през 2010 г. само 530.0 млрд. квтч. Атомните централи през 2010 г. дадоха 21.7% от електроенергията на ФРГ. 60.3% е делът на фосилните горива, най-вече въглища, а точно 18% е дялът на възобновяемите енергии: биомаса /31.7 терават часа годишно/, ВЕЦ 20.4 тВтчс/год., 43.4 тВтчс./год. са от вятърна енергия и 12.5 тВтчс./год. от фотоволтаични централи.

През 2030 г. ситуацията в енергийния микс на Германия ще изглежда напълно различно: 65.6% трябва да е делът на възобновяемата енергия, а 34.4% на фосилните горива. За ядрена енергия няма предвидено място.

Правителството на Меркел вече е подготвило работен план – видян от германските журналисти – още в средата на юни седемте стари АЕЦ, които в момента са спрени, да бъдат изключени окончателно от мрежата, като заедно с това се подготви и нов закон за атомната енергия.

На изборите за Бундестага през 2013 г. анализаторите считат, че позицията по ядрената енергетика ще е решаваща за спечелването на народния вот. Така че не е невероятно, вместо да се стигне до удължаване на живота на останалите реактори, на практика да се гласува тяхното окончателно изключване още през 2017 г.

Само че германските могъщи енергийни концерни все още не са си казали думата – а тя тежи. Вторият по размер енергиен доставчик във ФРГ, концернът RWE, смята да съди провинция Хесен, наредила изключването на АЕЦ Библис А – и според коментаторите има отлични шансове да спечели.

Енергийните концерни имат шанс да покажат силата си още през май, когато по графика за профилактика ще спрат да работят още 5 атомни централи, така в един момент 13 от 17 германски АЕЦ няма да произвеждат електричество. Правителството засега мълчи как ще се осигурява енергийното потребление в този период, но притесненията от недостиг на електрическа енергия не са неоснователни.

Германските предприятия като цяло няма да усетят особено остро поскъпването на тока, ако има такова, от спирането на изгодните АЕЦ. В момента разходите за енергия са под 10% от производствените разходи на машиностроителните предприятия във ФРГ, така че евентуално покачване на цените може да се абсорбира.

Но производителите на цимент, алуминий и стомана ще бъдат в неблагоприятна позиция. При тях енергията формира една четвърт от себестойността на продукцията. Дискусията се прехвърля в опасна за бизнеса плоскост: енергийно интензивните индустрии и сега се ползват с много привилегии, например те плащат по-нисък еко-данък. Ако предприятията не са конкурентни без държавна субсидия, какво е основанието те изобщо да съществуват в тази страна?

Така че освен за АЕЦ, правителството има да решава и свързани въпроси за енергийната и индустриалната политика на Германия. Доколко приемлива е тенденцията за де-индустриализация? Не е ли по-смислено да се инвестира в нови технологии за зелена енергия, които да облагодетелстват и енергийните лакомници на индустрията?

Засега на германските политици е ясно едно: че в социологическите проучвания 60% от анкетираните граждани са готови да поемат част от разходите за пълното изключване на АЕЦ в страната. Тогава – слънце, вятър и биомаса? И сега в Германия се въртят 21300 вятърни турбини; със слънчеви колектори са покрити 13 млн. квадратни метра покриви и полета; 2 млн. от общо 12 млн. хектара обработваема земя в Германия са заети от растения за добив на енергия.

Освен ако не се случи технологично чудо, за да се компенсират спрените АЕЦ ще е нужно много, много повече.