Средните цени на стоките и услугите у нас са намалели през август с 0.2 на сто. Това сочат данните на националната статистика, оповестени вчера. 

След като през юли националната статистика отчете минимално повишение на цените с 0.4%, през август икономиката се върна към трайното състояние на дефлация.

На годишна база (в сравнение със същия период на предходната година) дефлацията продължава вече 13 месеца, макар че темпът на спадане на цените намалява. В сравнение с миналия август те са се свили с 0.6%, докато в първите месеци на годината дефлацията надхвърляше 2 на сто. 

От началото на тази година до края на август средните цени са намалели с 1.2 на сто, показват изчисленията на НСИ. Всъщност през 2014 г. имаше само два месеца с минимален растеж на цените - април и юли.

Причините за дефлацията през август са сезонни. По правило в този месец средните цени падат заради поевтиняването на плодове и зеленчуци. През изминалия август например дините и пъпешите са поевтинели с 16.6%, доматите - с 16.0%, краставиците - с 5.9%, картофите - с 6.1%, зрял лук и зрял чесън - съответно с 5.8 и 4.5%. 

Поевтинели са още хлябът "Добруджа" - с 1.1%, сиренето и кашкавалът - с 0.2%, малотрайните колбаси - с 1.1%. Летните намаления са свили разходите за дрехи с 3.3% и на обувки с 4.2%. 

От НСИ отчитат спад в цените на дизеловото гориво и автомобилния бензин А95H - съответно с 0.4% и 0.3%, на мобилните телефони - с 0.3%, на домакинските уреди с 0.6%. 

По-скъпо през август са продавали оризът - с 0.2%, свинското месо - с 0.4%, пресните и киселите млека - с 1% и 0.9% и др. Поскъпнали са и билетите за самолети - с 11.8% и горивата за битови нужди - с 0.3%.

През първите седем месеца на годината намаляват и чуждестранните инвестиции. Това е поредната лоша новина за икономиката след дефлацията, която свива печалбите на бизнеса. 

От януари до края на юли преките инвестиции отвън са паднали с 23% на годишна база, показват последните данни на БНБ. Тяхната обща стойност е 825.3 млн. евро. - с 245.5 млн. евро по-малко спрямо същия период на 2013 г., когато са били 1.071 млрд. евро. 

Най-голям принос имат вложенията от категорията "друг капитал", в която влизат заемите от фирмите майки за българските им клонове - 623.5 млн. евро. Реалните инвестиции, т.нар. дялов капитал, са едва 107 млн. евро. 

За сравнение за първите седем месеца на миналата година те са били 631 млн. евро. По традиция най-големите инвеститори у на идват от офшорни зони. За първите седем месеца на тази година най-много вложения у нас са влезли от Холандия - 368.4 млн. евро.