Проблемът на нашето информационно общество е, че никой няма времето да седне спокойно и да се замисли за дългосрочното развитие, за промените, които неминуемо ще настъпят с нашия живот. Това твърди в интервю за Spiegel Паул Ахлайтнер, председател на финансите в Allianz, един от най-влиятелните и могъщи мениджъри в Германия.

Една от прогнозите за бъдещето на Ахлайтнер е, че скоро ще бъде въведено ново летоброене: „преди“ и „след“ финансовата криза. Разбира се, не става дума за промяна в календара. В нашия свят, твърди финансистът, действат нови и могъщи сили, чието значение ние още не разбираме. Такива сили са демографското развитие, промяната на климата, дигитализирането, възходът на Азия. След 2008 г. те придобиха нови измерения.

А най-малко разбираме, посочва Ахлайтнер, че идва краят на живота на заем. Растежът от последните 30 години е финансиран с кредити. През 1980 г. в света е имало точно толкова кредити, колкото и собствен капитал. Днес кредитите са три пъти повече от спестяванията. Това развитие трябва да се промени.

„Кредитите не са лоши пер се“ - казва финансистът. „Но аз уча моите деца, че те трябва да си позволяват да теглят точно толкова кредити, колкото могат да върнат“. Краят на ерата на живот на кредит според него ще бъде свързан с оскъпяване на финансовия ресурс. Ще има по-малко пари в света и растежът ще се свие. По-високи разходи, по-нисък растеж, по-малки печалби. Такова вижда бъдещето Ахлайтнер.

Паул Ахлайтнер управлява в рамките на Allianz капитал в размер на 440 млрд. евро. Вече 15 години той е сред най-активните участници в световния икономически форум в Давос. Според него, нормално е бизнесът да се стреми към все по-високи печалби. Но предприемачът трябва да научи значението на още една дума: устойчивост.

Журналистът на Spiegel провокира финансиста: много говорите, малко правите. Нищо подобно – твърди Ахлайтнер: ние, както и големи части от германската икономика, можем да служим като пример на света за ангажимент по важни глобални проблеми. Тъй като финансистът е член на надзорните съвети на Bayer, RWE и Daimler, той заявява: всяко едно от тези предприятия взема конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове и се занимава с решаване на суровинния проблем.

Журналистът на Spiegel продължава да подпитва лукаво: колко бензин гори колата Ви? Изчислявате ли колко са парниковите газове, отделяни от бизнес полетите Ви? Ахлайтнер не се огъва: Аз не си купувам оправдания за гузна съвест. В дискусията за промяната в климата е нужен повече прагматизъм и по-малко религиозност.

А какво става със заплахата от икономическото чудо „Азия“? Финансовият шеф на Allianz ни съветва да възприемем исторически подход в оценката си. Вече 3000 години наред Китай и Индия са формирали повече от половината от световната икономика. Индустриалната революция прехвърли първенството в Западния свят, но последните 150 години хегемония на Запада са по-скоро изключение, отколкото закономерност.

Ахлайтнер също така отчита отличните постижения на азиатските ученици и студенти и твърди, че младите европейци могат да се конкурират с тях – но само ако учебният процес в Европа бъде подобрен. Европа ще може да върви в крак с изгряващата Азия само ако се подобри демографското й състояние и се заложи в още по-голяма степен на дигиталните технологии.

По отношение на демографията, германците ще стават все по-стари и все по-малко на брой. Моделът на социалната държава трудно ще се финансира, освен ако няма повече деца, повече работещи жени и повече имигранти.

Дигитализацията открива огромни пространства за трудова мобилност, но крие в себе си и много заплахи. Например, ако една новина в една и съща секунда бъде получена във всички редакции на света, журналистите ще правят все по-рядко проверка на информацията, тъй като някой може да ги изпревари в публикуването. Все по-голям поток от информация с непроверена стойност тече както в новините, така и между борсовите търговци, мениджърите и политиците.

От този стремеж към бързина страда най-вече качеството на решенията. Губи се доверието. Загубата на доверие може да се окаже една от най-големите злини на XXI век. Ахлайтнер предупреждава: „Последиците от това могат да са драматични“.