Връзката между парите и щастието от десетилетия се изследва в академичните среди, като изводите са еднозначни - парите купуват щастие, но много по-малко, отколкото повечето хора си мислят. С други думи корелацията между дохода и щастието е положителна, но слаба. Защо много повече пари не ни правят много по-щастливи?

Един от отговорите на този въпрос е, че нещата, които носят щастие, просто не се продават. Това изречение е прекрасно и популярно, но почти сигурно - грешно. Парите позволяват на хората да живеят по-здравословно и по-дълго, да се предпазват от различни негативни събития и щети, да прекарват свободното си време със семейство и приятели, да контролират развоя на ежедневните си дейности - всички от изброените са източници на щастие. Заможните хора имат всичко, което мислим, че ще ни направи щастливи - скъпи „играчки”, по-добро хранене, достъп до най-добрите медицински услуги, много свободно време и т.н., но защо тогава те не са много по-щастливи от тези, които имат по-малко? Ако парите могат да закупят щастие, защо не го правят?

Отговорът е ясен - защото хората не ги изразходват правилно. Те не са запознати с базисните факти за щастието - кое го носи и задържа във времето, а така не са способни да го максимизират и да бъдат по-щастливи в бъдеще. Парите са възможност за щастие, която хората рутинно прахосват, защото нещата, които мислят, че ще ги направят щастливи, често не въздействат на щастието им, така както биха искали. Често при правенето на прогнози и бъдещи планове хората се влияят главно от емоционалните си нагласи, като множество проучвания подкрепят твърдението, че в един момент тези т.нар. „емоционални прогнози“ често се оказват грешни. Добре е да знаем, че грешките на хората в правенето на прогнози са главно в две сфери.

Едната са мисловните симулации на бъдещи събития, които са почти винаги несъвършени, а другата е контекстът. Контекстът, в който се прави прогнозата, е различен от този на последващото преживяване.

Авторите на доклада "Ако парите не ви направи щастливи, тогава най-вероятно не ги харчите правилно" обобщават осем стъпки, свързани с процеса на разходване на финансови средства, които, ако се следват, биха максимизирали щастието, което парите могат да купят.

Закупуването на преживявания, а именно – на събития или поредица от събития, които преживяваме и с които придобиваме житейски опит, са много по-полезни за нашето щастие в сравнение с предметните покупки. Една причина хората да са по-щастливи от покупката на преживявания вместо от материални покупки е, че материалните блага остаряват с времето и стават все по-малко вълнуващи. От друга страна преживяванията успяват да останат вълнуващи чрез запазения спомен за тях. Вещите ни носят щастие, когато ги използваме, но не и когато просто си мислим за тях. За разлика от тях, преживяванията носят щастие и в двата случая. Друга причина е по-голямата вероятност да споделяме преживяванията с други хора, а те – както ще научим по-надолу - са основен източник на нашето щастие.

Човекът е най-социалното животно на планетата, като според някои проучвания, именно тази „хиперсоциалност” е довела до уголемяването на мозъка трикратно за 2 млн. години. С оглед на това не е учудващо, че именно качеството на социалните ни взаимоотношения е критичен фактор, определящ щастието ни. Поради това, всичките ни усилия за подобряване на отношенията ни с другите водят до нарастване на нашето щастие, включително паричните ни разходи. Изразходването на средства за други хора доказано ни прави по-щастливи, отколкото харченето на пари за себе си.

Ако неизбежно се приспособяваме към най-големите радости, които парите могат да купят, то може би е по-добре да се отдаваме на различни, чести и малки удоволствия, които несъмнено всеки има в ежедневието си (любимото ни кафе или вкусната закуска и т.н.), отколкото в наливането на пари в мащабни и скъпи покупки (спортни коли, мечтани скъпи почивки и т.н.). Това не трябва да означава, че има нещо грешно в големите покупки - просто дотолкова, доколкото парите са ограничен ресурс, може би е по-добре да похарчим средствата си за закупуването на малки, но чести удоволствия. Има няколко икономически причини за това – така например, малките и чести удоволствия в по-малка степен се поддават на закона за намаляващата пределна полезност. Освен това разделянето на удоволствията във времето противодейства на привикването.

Проучване показва, че в случаи на различни травми и трагедии – от инфаркти до терористични атаки, хората не са толкова емоционално крехки създания, колкото си представят. Те често надценяват изложеността си на негативни събития. Първоначалното щастие от придобиването на едно благо обикновено надделява над евентуалните негативни емоции, породени от неговата загуба. В действителност хората са много по-добри в справянето със загуби, отколкото осъзнават. Това не означава, че хората просто трябва да се откажат от това да застраховат живота, автомобила или жилището си. Хората търсят удължени гаранции за закупените стоки и щедри политики за връщане на закупения продукт, за да не съжаляват за покупката си в бъдеще. Проучванията показват, обаче, че гаранциите най-вероятно не засягат щастието, а политиките за връщане могат дори да го подкопаят.

Разплащането в сегашния момент за определен продукт и отложеното му потребление е не само по-добро за финансите ви, но и за вашето щастие. Хората трябва да осъзнаят, че отложеното плащане и предхождащото го потребление на различни продукти елиминира ефекта на очакването, който е важен източник на безплатно щастие. Проучвания показват, че хората черпят значително количество удоволствие от очакването на предстоящо събитие, дори ако даденото събитие не е толкова приятно. Очакването понякога ни носи по-голямо удоволствие от консумацията, защото то е неопетнено от реалността, като хората, отдаващи се на приятни бъдещи преживявания, като цяло са по-щастливи.

Избягвайте да мислите за бъдещето си, като го определяте с естествени и опростени прийоми. Например, при плануването на покупка на вила в планината не мислете само за прекрасното й местоположение и големина, но и за разходите за поддръжка, комарите, разходите за транспорт до нея и т.н. Потребителите трябва да правят по-реалистични прогнози за бъдещите си покупки, като така ще очакват един по-добър и траен ефект върху щастието си.

Всеки месец милиони хора използват сайтове за сравнение при пазаруването си онлайн. Използването на подобни сайтове предлага огромни преимущества и ползи, като потребителите могат да намерят най-удовлетворяващата и подходяща за тях сделка. Ново проучване показва, че сравнителното пазаруване има и своята негативна страна. Фокусирайки се само върху предлаганите налични опции на продуктите в сайтовете за продажба, хората неглижират продуктовите качества, които биха ги направили щастливи при осъществената сделка, като така нерядко се оказват с продукт, различен от първоначално желания. Друг проблем при сравнителното пазаруване е, че сравненията и преценките ни в момента на пазаруването са различни от сравненията и преценките в момента на потребление на закупената вече стока.

Проучване показва, че най-добрият начин да предвидим колко ще се насладим на преживяване е да видим каква наслада ще изпита друг от същото преживяване. Според експертите другите хора могат да ни предоставят ценни данни не само за източниците на тяхното щастие, но и информацията за това, което те мислят,че ще ни ощастливи. Това става главно чрез тяхното наблюдение на нашите невербални реакции, които често остават неосъзнати от нас. /Ангел Яначков, Институт за пазарна икономика/