Вдигането на осигуровките няма да запълни дефицита в НОИ и ще накара много хора да преминат в сивия сектор. Това коментира Явор Алексиев от Института за пазарна икономика, цитиран от Агенция „Фокус“.

По думите му, пенсионната реформа не е достатъчна, но все пак е добра първа стъпка към промяна в социалната система.

В условията на сегашния парламент всяко едно решение в посока някакви наченки на пенсионна реформа, е вид успех, смята Алексиев.

Според него това обаче не е стъпка, която ще доведе до чувствително понижаване на дефицита в НОИ и причината е много проста – натрупаните дисбаланси са прекалено големи.

Само така за последните 10-12 години, ако разгледаме данните, ще видим, че през 2003 година собствените приходи на държавното обществено осигуряване са 3 милиарда лева, докато разходите за пенсия са 3.2 милиарда лева.

В момента собствените приходи са 4 милиарда и половина, но разходите за пенсия вече са над 8 милиарда лева.

Т.е. дори ако увеличението на осигуровките доведе до резултата, който се очаква, съответно 235 млн. лв. през 2017 г. и 480 млн. лв. през 2018 г., то няма да успее да затвори дори една малка част от дупката в бюджета.

Т.нар. реформа, която виждаме в момента е, че тя по никакъв начин не адресира основния проблем на системата, а именно липсата на доверие в нея, смята Алексиев. Този пакет от мерки, който виждаме, освен едни сметки, които обясняват как хората ще вземат космически пенсии след 20-на години, по никакъв начин не казва на българина: „Да, това е добре за теб, недей да си криеш доходите, осигурявай се при нас“.

Така, буквално след 2-3 години хората пак ще си задават въпроса: „Добре, де, вдигнахме осигуровките, вдигнахме някои възрасти за пенсиониране, но пак има дефицит в НОИ. Аз ще си получа ли пенсията след 10-20 години?“.

През 2000 година средният размер на месечната пенсия за осигурителен стаж и възраст беше около 80 лева, а сега вече отива към 280 лева, т.е. за едни 13 години три пъти и половина нарасна размера на средната пенсия.

Това е напълно естествено, след като има индексация, след като има инфлация, след като има повишаване на доходите съответно, повишаване на осигуровките, които събира Държавното обществено осигуряване, пояснява Алексиев.

В същото време според него не може да има ясни разчети за пенсионната система, тъй като във всяка една прогноза се залагат много допускания. Нещо важно, което се видя през 2011 година, когато се направи последното преброяване - в България изведнъж се оказа, че има много по-малко хора, отколкото всъщност първоначално смятахме.

Така че тези изчисления почиват на изключително много условности и също така не означават, че ще доведат до качествено подобряване на стандарта на живот, на покупателната способност на пенсиите.

Истината е, че след 20 години ще има по-малко работещи, които ще трябва да издържат повече пенсионери. Това го знаем, това е сигурно и точно затова е важно да има хем повишаване на пенсионната възраст, хем ограничаване на ранното пенсиониране – нещо, което в сегашния пакет от мерки не е достатъчно смело адресирано, смята Явор Алексиев.