В представите на обществото и според работодателите като цяло, сивият сектор в здравеопазването е близък до нивата на нерегламентираната икономика в браншове като строителството и туризма - 50 и повече процента. Това показват данни от проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, финансирано с европейски средства. Пресцентърът на организацията, цитиран от БТА, разпространи изследването.

Според по-голямата част от работодателите от националното работодателско изследване, сивите елементи в здравеопазването се движат в диапазона между 50 и 75 на сто, а според 12,9 на сто от работодателите те са дори над 75 на сто.

Работодатели от здравеопазването смятат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11 и 50 на сто. А според 36 на сто от работодателите от бранша, сивият сектор в предоставянето на услуги от областта на здравеопазването е едва 10 на сто.

Според представителите на бранш "Здравеопазване" най-важните фактори-причина за наличието на сиви практики продължават да бъдат цялостната държавна политика (64 на сто), противоречивите и необмислени промени в законодателството (52 на сто) и съществуващите традиции за заобикаляне на законите (52 на сто). Според работодателите от здравеопазването, кризата в най-слаба степен оказва влияние върху разпространението на сивата икономика в бранша - тя има своето стагниращо влияние, но не е най-голямата беда за здравеопазването.

Според работодателите, корупционни ядра има в самата медицинска практика - избор на лекар или екип; операции и следоперативни грижи; издаване на документи с невярно съдържание (обикновено за характера на заболяването); снабдяване с направления за лекари специалисти; дарения под различни форми; настаняване във ВИП стаи.

Плащането на "пари в пликче" се сочи от изследваните работодатели като една от основните сиви практики в бранша (76 на сто).