Говори професор Гарабед Минасян

Числата в държавния бюджет изглеждат много неподредени. Правителството не се ангажира с това какво ще стане през следващите години, а гледа по някакъв начин да върже нещата единствено за следващата година, което безусловно смущава. Един друг елемент, който също е смутителен и който виждаме и чувстваме в изказванията на висши представители на властта, включително на премиера, е че що се касае до реформи, такива реформи не се правят в криза. „Нека се успокоят нещата и тогава ще видим какво, как и по какъв начин ще направим“.

Примерът, който той дава е ефектен – ако трябва да си смениш примерно хладилника вкъщи и нямаш пари, ще изчакаш една или две години. Този пример сигурно би могъл да се разшири – например, ако не си направил ремонт на покрива достатъчно добър и надежден през лятото с идеята, че ще издържи през зимата и ще изкараш и тази година и изведнъж натрупа сняг и пробие покрива, тогава какво ще направиш? Ще изчакаш да дойде следващото лято, да се стопли времето, да се подобрят условията и тогава да си поправиш покрива? Такова нещо не става. След като протече покрива веднага успяваш да намериш начин, разбутваш всичко и се качваш да си поправиш покрива.

Същото е с реформите. Реформите се отлагат в добрите времена, защото човек мисли, че може да ги отложи. Ако те боли зъб си казваш: чакай, ще изкарам още малко, сега не ми е до него, ще издържа още един – два дена, докато болката стане непоносима – и тогава оставяш всичко и отиваш да си поправяш зъбите. Същото нещо е и с реформите – реформите се отлагат затова, защото могат да се отлагат. До момента, в който се стигне до положение, че не може вече да се отлагат реформите и те обезателно трябва да се направят.

Друг един момент, който е свързан също с бюджета и който директно се набива на очи и постоянно виждаме вълнение по този повод, това е разходната част и разпределението на разходите. Преди обаче да се стигне до разходите има много други неща, които трябва да се оправят и чак след това да се говори за едно добро, адекватно, оптимално ако щете разпределение на разходите. Едно от тези неща, които трябва да се оправят, е въпросът с приходите.

Приходите намаляват драстично. Например общо приходи и помощи през 2008 г. са около 39.4% от БВП, а за 2011 г. се предвижда те да паднат до 33.5% от БВП – при условие, че данъчните ставки не са променени и цялата данъчна структура и система остава да функционира такава, каквато е била през 2008 г. Средното равнище на приходите в държавния бюджет в ЕС27 през 2009 г. е 44%, а при нас то сега слиза на 33%. Де е Киро на кирия, как ще се оправят всичките тези неща?!

Не ви ли изглежда, че правителството някак няма съвсем ясна представа какво ще прави с данъчната си политика, имайки предвид да речем Закона за местните данъци и такси, който беше внесен за разглеждане много след бюджета? Именно той вкарва така наречения данък лукс и въвежда нов данък за туристическите услуги, които пък бяха ударени и по друга линия с ДДС-то върху туризма? От друга страна след като беше внесен бюджетът в Народното събрание, чак тогава стана ясно, че осигуровките ще се повишат с 1.8%?

Всичко това изглежда не на място, много повече ad hoc някак си, сякаш пътьом, между другото, му хрумва на някой да го направи.

А що се касае до данък лукс, това е признание на правителството, че е склонно да натовари с по-голямо данъчно натоварване високодоходните групи от населението, което е съвсем логично, нормално, редно и социално справедливо. Но то срамежливо отказва да се докосва до същността на т.нар. плосък данък, който налага с едно и също относнително данъчно облагане всички слоеве на населението, независимо от това, в каква подоходна група попадат.

От тази гледна точка, данък лукс не е ли някакъв скрит вариант на подоходното облагане?

Съвсем точно го формулирахте. Но за да бъде то съвсем издържано, това би следвало да бъде прехвърлено върху преките данъци и по-специално върху вариант на подоходно – прогресивно облагане. Съвсем логично е да бъде така. Тези които получават по-високи доходи, те дължат относително и по-висок данък, дан във въвеждането на ред и порядък в държавата.

Ако някой получава 200, 300 или 500 лева доход на месец, той би могъл да плати 10% данък, защото доходите му действително са ниски. Но ако аз получавам доход 10 или 20 хиляди лева, аз съм длъжен да платя на държавата не само 10%, а много повече от 10%. Презумпцията е такава, че аз съм съумял да получа този доход включително – не само затова, но включително затова, защото има ред и порядък в държавата.