Специално за DarikFinance.bg - ръководителят на европейския финансов регулатор ESMA Стивън Мейор коментира рисковете за финансовите пазари от суверенната дългова криза. Мейор се изказа против данъка на Тобин. Той изкъсо следи късите продажби и не иска да се меси в спора между Брюксел и Лондон. Специално за DarikFinance.bg: председателят на Европейската служба за пазари и ценни книжа.

 

Как ESMA регулира риска от европейския суверенен дълг в портфейлите на пенсионните фондове?

 

ESMA е организация, която регулира пазарите на ценни книжа и нашата роля по отношение на суверенния дълг е например да сме сигурни в прозрачността и обективната оценка на държавните облигации в отчетите на финансовите компании.

 

Това е важно, защото инвеститорите зависят от финансовите отчети и е необходимо да им вярват. Така че ESMA изисква да е ясно как суверенния дълг, включително рефинансираният такъв, трябва да бъде докладван и оценяван във финансовите отчети.

 

Какви са основните рискове от настоящата криза?

 

Тази криза е фокусирана върху банковия сектор и държавния дълг. Така че, както може да се види и в медиите всеки ден, властите се опитват да оздравят банковия сектор, да подобрят капитализацията на банките, и да поставят държавните финанси в ред. В този контекст, нашата роля е да следим функционирането на инфраструктурата на пазарите на ценни книжа.

 

Това, което виждаме през последните месеци е значително нарастване на броя на транзакциите, но въпреки това среднопретеглено инфраструктурата до сега функционира доста добре.

 

Разбира се има и рискове. Един от секторите, на които обръщаме специално внимание е високочестотната търговия. Това е търговия, базирана на софтуерни програми и алгоритми. Ние смятаме, че са необходими допълнителни защити за тази търговия и се готвим да предложим насоки за намаляване на рисковете.

 

Как гледате на въвеждането на данък върху финансовите транзакции?

 

Данъчните методи не влизат в кръга на задачите на регулаторите на пазарите на ценни книжа. Това са прерогативи на министерствата на финансите и данъчните власти, които трябва да вземат решенията, получавайки одобрение от парламентите на отделните страни, за данъка върху финансовите транзакции.

 

Независимо от това, аз имам отношение по въпроса. На първо място разбирам позицията, че е необходим такъв данък, като един вид компенсация за данъкоплатците, които търсят обезщетение за социалната цена от не доброто функциониране на финансовите пазари. Напълно разбирам рационалното желание за въвеждане на допълнителен данък.

 

Как той ще бъде въведен зависи от данъчните власти и финансовите министри. Но трябва да подчертая, че данъците не са правилният начин да се контролира високочестотната търговия. За да се намалят рисковете ние се нуждаем от насоки и целеви мерки, каквито ESMA се готви да предложи.

 

В тази връзка какво е отношението на ESMA към късите продажби?

 

Нашите политически лидери вече наложиха допълнителни регулации върху късите продажби и ние се съобразяваме с тях.

 

Позицията на ESMA е, че късите позиции могат да са доходоносна стратегия за търговия, но в същото време този тип търговия може да бъде използван за пазарни злоупотреби.

 

Ние наблюдаваме случаите, когато късите позиции са част от, да ги наречем „неправилни стратегии за търговия“. Това лято четири държави /Испания, Италия, Белгия, Италия, Франция/ решиха под чадъра на ESMA, да спрат късите продажби.

 

Причината бяха слухове за френските банки и къси позиции върху техните акции. Така че, като обобщение на казаното, нашата позиция е, че това може да бъде доходоносна стратегия за търговия, но ако се използва за злоупотреби, регулаторите трябва да действат.

 

Ще отстъпи ли Европа пред Лондонското Сити или ще стане обратното?

 

Това, което е важно от гледна точка на ESMA e, че не трябва да има толериране на една страна за сметка на друга. Ние сме европейски регулатор.

 

Важното за нас е да има съвместими и последователни регулации в цяла Европа, защото това в крайна сметка ще донесе полза на всички членове на Европейския съюз.

 

Очевидно ние сме в много рискова и трудна ситуация и трябва да сме фокусирани върху това да си вършим работата като регулатор на пазарите на ценни книжа и емисиите на акции и облигации. Но все пак фокусът на тази криза е върху емисиите суверенен и банков дълг.

 

Има ли нещо позитивно в кризата?

 

Кризата започна от сектора на недвижимите имоти. Събитието, което отключи кризата бяха проблемите на САЩ, свързани с книжата обезпечени с ипотечен дълг. Американците взимаха ипотеки, които не можеха да си позволят да плащат.

 

Това беше ключът към кризата и все още има рискове по отношение на имотния сектор. Последствията от тази криза са новите правила и регулации, които въвеждаме на европейско ниво.

 

Освен това информацията, която е достъпна през ESMA се увеличава, така и прозрачността по отношение на възможните рискове, в имотния сектор, за държавния дълг или на пазара на финансови деривативи се подобрява. Това е поне едно от позитивните последствия от кризата.