Поскъпването на долара към еврото през миналата седмица не е неочаквано, защото след пробива на възходящия тренд в началото на март миналата година насам, консолидация която продължава от средата на декември до средата на януари изглеждаше по-скоро като временна пауза преди подновяването на низходящия тренд. От тази гледна точка смятам, това го казах и през миналата седмица, че е въпрос на време, а не дали ще се случи, това еврото да поевтинява към щатския долар.

И логично се стигна, макар и с малко по-бързи темпове до наближаване на следващата по-важна психологическа граница от 1.40.

Предвид на започналия тренд от 1.5140 смятам, че границата ще бъде преодоляна в следващите няколко сесии, разбира се, най-вероятно ще наблюдаваме и частична корекция защото реално през миналата седмица единната валута поевтиня значително спрямо щатската.

Най-вероятно днес или утре ще имаме известно прибиране на печалби, което може да доведе до поскъпване на еврото, но като цяло низходящият тренд е запазен и най-вероятно ще продължи.

Аз бих го нарекъл цялото това движение „обръщане на тренда”. Дали това обръщане ще продължи още месец, два или колкото продължи възходящият тренд на еврото – 8 месеца, все още е рано да се каже, но по всичко изглежда, че в началото на настоящата година зелените пари ще продължат да поскъпват. При това виждаме, че доларът го прави и спрямо останалите основни валути.

Специално за миналата седмица бих обърнал повече внимание на британския паунд, защото и от макроикономическа гледна точка, а и от гледна точка на движенията, които той имаше спрямо останалите валути там се случиха по-интересните неща. Лирата поскъпна спрямо повечето останали основни валути на седмична база, след като получи доста силна подкрепа от инфлационни данни и от данни за безработицата. Но пък в същото време в петък излязоха разочароващи новини свързани с продажбите на дребно през коледния декемврийски месец, когато се очакваше, че ще се увеличи потреблението. Но се оказа, че все още ситуацията в Обединеното кралство не е толкова добра, колкото се предполагаше и в крайна сметка паундът претърпя една доста волатилна седмица. За следващите 5 сесии основен акцент върху представянето на стерлига ще бъдат данните за БВП във Великобритания.

През седмицата ще наблюдаваме срещи на водещи централни банки, започвайки със срещата на японската централна банка – говорим за „рутинно” събитие в каквото се превърна заседанието на Банк ъф Джапан през последните месеци с оглед на това, че лихвата в Япония е непременена на нивото от 0.1% вече близо година. Затова и не се очакват изненади нито по отношение на основната лихва, нито от изявленията след срещата.

По-голям интерес биха предизвикали срещите на ФЕД и на централната банка на Нова Зеландия в сряда. Специално по отношение на лихвите не би трябвало да очакваме конкретни промени, поне на тези срещи, но от друга страна официалните представители на тези две банки биха дали насока на монетарната политика, която ще провеждат през следващите няколко месеца, което пък би оказало доста силно влияние върху валутните двойки с участието на щатския и на новозеландския долар.

Очаквам най-вече, че, ако ФЕД повтори риториката си от последните няколко срещи, че са готови да увеличат лихвите, когато икономическите условия го предположат, това да повлияе положително върху долара, особено, ако се споменат конкретни срокове, в които можем да очакваме изтегляне на отпуснатите средства за финансиране на икономиката и на увеличаване на лихвата. Това би оказало доста сериозна подкрепа на долара, защото се залага, че като цяло през годината лихвите в САЩ ще бъдат вдигани доста по-бързо отколкото това, което ще предприемат останалите централни банки, предвид факта, че лихвата в САЩ претърпя едни от най-големите понижения след началото на кризата.