В момент, когато гръцката икономика лежи в дълбока рецесия, приходите в хазната намаляват, а сметките по дълга се трупат, европейските лидери декларират желание да помогнат на Атина да не фалира. Но знаят ли те какво ще им струва това?

Според строго поверителен анализ, изготвен от Тройката – кредиторите на Гърция МВФ, ЕЦБ и ЕС – до края на десетилетието Гърция ще се нуждае от 252 млрд. евро спасителна помощ. Документът е бил видян от Financial Times.

Това е 2.5 пъти повече от договаряния в момента втори пакет с финансова помощ в размер на 109 млрд. евро, отбелязва Spiegel. При това четъврт трилион евро въобще не е най-лошият сценарий. С всяка стачка, с всяка нова програма за бюджетни икономии гръцката икономика губи сила и в крайна сметка е възможно разходите за финансово подпомагане на Атина да достигнат 444 млрд. евро.

С две думи, няма пари. Средствата, предвидени дотук да се помогне на Гърция се оказват недостатъчно и ще е необходимо банките да се ангажират по-сериозно със спасяването на Гърция. в събота сутринта шефът на еврогрупата Жан – Клод Юнкер заяви, че еврозоната се е договорила за „значително увеличаване“ на участието на банките по финансирането на Гърция.

Шведският финансов министър Андерс Борг допълва: очевидно е, че е необходимо едно масивно опрощаване на дългове. И двамата политици не са посоили конкретни числа.

От цитирания по-горе поверителен анализ става ясно, че банките трябва да се съгласят на 60% обезценка на гръцкия дълг, за да бъде достатъчен вторият пакет от 109 млрд. евро за финансиране на дълга на Гърция. При 50% обезценка на гръцкия дълг, ще са нужни 114 млрд. евро, или с 5 млрд. евро повече от дотук предвиденото.

Гърция от година и половина на практика е на издръжка от страните на еврозоната. Първият спасителен пакет в размер на 110 млрд. евро е изцяло изплатен, пише Spiegel. Тройката не разчита, че Гърция ще може да привлича пари от капиталовия пазар по-рано от 2021 г.