Спасяването на банки с европейски пари ще излиза солено

Ако искат да получат помощ от спасителния фонд на Европа заради банкова криза, подобна на тази в Ирландия, страните от еврозоната ще трябва да са готови да поемат по-голяма тежест за закъсалите си партньорки в бъдеще. Това става ясно от черновата на документ, който предстои да бъде приет от институциите в Европейския съюз. Цитиран от Financial Times той подсказва посоката, в която ще бъдат стимулирани да работят правителствата и която е различна от досегашното избягване на отговорност от страна на банките.

Изданието припомня, че в Ирландия, Кипър и Испания бяха необходими милиарди евро национални средства за спасяване на банките, което доведе до експлозия на държавния дълг. Това тласна Дъблин и Никозия към искане за цялостен спасителен план, а Мадрид все още търси начин да избегне този вариант.

Мнозина се надяваха, че директната рекапитализация на банки в Ирландия или Испания със средства от Европейския стабилизационен механизъм, ще промени изцяло схемата на спасяване, възприета в Европа по време на дълговата криза. Има се предвид, че фондовете, от които потича спасителен ресурс, се запълват от всичките 17 държави-членки на еврозоната.

Ако предложението за промяна влезе в сила, то преди да протегнат ръка към ресурсите на спасителните фондове, държавите трябва да са наясно, че в бъдеще техният принос към общия пул ще е по-голям. Това би трябвало да бъде стимул за правителствата да направят всичко възможно за осигуряване на собствен ресурс за спасяване на банките, преди да потърсят помощ от спасителния фонд.