За 18 391 инвестиционни проекта през 2013 г. регионалните екоинспекции е трябвало да преценят дали е нужна оценка за въздействието върху околната среда. Само в 812 случая решението е, че процедурата трябва да се извърви докрай. В останалите 17 579 преценката е, че това не е нужно.

Това е отбелязано в мотивите, с които последните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) са внесени за гласуване в правителството и с които “Труд” разполага. Приемането им от Министерския съвет предстои скоро.

Проблемът с преценките обаче не е в тяхната бройка. А в това, че всеки такъв документ струва средно 800 лв. - 500 лв. като държавна такса и още 300 лв. разходи по изготвянето на преценката. 

Тези пари се плащат не само от строителните предприемачи - всеки, който е решил да преустрои магазина си в заведение или обратното, според смисъла на ЗУТ, осъществява инвестиционен проект. Инвестиционен проект е дори остъкляването на балкона. А законът изисква всеки инвестиционен проект да бъде придружен от преценка за ОВОС.

Промените в ЗУТ предлагат това да отпадне за строежите от четвърта до най-ниската - шеста категория, когато са в населени места и извън защитени зони. При общественото обсъждане на тази промяна преди време природозащитници заподозряха, че това е лобистка поправка, защото една от задачите на преценката е да установи и на какво отстояние от защитени местности е строежът и преустройството. Строителният бранш, а и местните власти отдавна настояват това очевидно формално изискване на закона да отпадне, защото по-скоро създава допълнителна тежест и увеличава бюрокрацията.

Излишни усложнения

Преценката за екодоклад е само една от многото регулаторни тежести, с които се сблъсква всеки предприемач и които проектът на Министерството на инвестиционното проектиране премахва. Човек, който превръща магазина в заведение или остъклява балкона си, сега трябва да носи 2 пъти проекта си за одобряване в общината. Второто одобряване се прави само на заснемането на проекта, за което се плаща отделна такса и за което естествено се чака допълнително. 

Одобряването на заснетия проект се плаща на общината, като таксата варира, защото се определя от общинския съвет и най-често зависи от площта на обекта. За един средно голям магазин например е около 700 лв.

В 13-те години от съществуването си ЗУТ е обрасъл с толкова много изисквания и регулации, че инвеститорите, архитектите и проектантите го смятат за неприложим. Инвестиционен проект например според ЗУТ и следователно изискващ разрешение за строителство е и всяка беседка, барбекю, люлка или хамак, които някой е решил да постави в двора си. Монтирането на такива съоръжения също трябва да мине по надлежния ред, т.е. да се съгласува, да се чака разрешение, да се плащат такси, макар да е очевидно, че става дума за готови елементи, които се продават в магазините и които се монтират, без да се извършва строителна дейност.

Проектът за промени в ЗУТ премахва изцяло разрешителния режим за подобни съоръжения и съпътстващите ги документи и такси. През 2012 г. година според мотивите са издадени 28 249 такива разрешения, като всяко е струвало средно по 30 лв.

Облекчения

Ако проектът е малко по-сложен - издигане на еднофамилна къща например, пред инвеститора изникват още затруднения. Такъв проект има различни части - архитектурна, ВиК, електро. Те се правят от различни проектанти и сега законът изисква всеки от тях да се подпише на всяка страница, т.е. да одобри всеки чертеж, техническо изчисление и текстова разработка, въпреки че няма компетентност за всичко. Тази взаимна съгласуваност струва “само” 50 лв. на одобрение, но премахването  ще спести доста време по одобряване на проекта.

Освен това законът изисква при получаване на строителното разрешително инвеститорите да плащат на общината и за мнението на правоспособно лице геодезист, без чието присъствие на място строителството не може да започне. Тази услуга е предоставяна 10 319 пъти през 2013 г. и е струвала средно по 40 лв. В поредните промени на закона се предлага това изискване да отпадне.

Еднакви правила за преместваемите обекти 

Правилата за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи в цялата страна ще се определят от министъра на инвестиционното проектиране. Това предвиждат промените в Закона за устройство на територията. Това ще уеднакви правилата, които сега се определят от общините и са различни навсякъде.

От закона отпадат още десетки процедури и изисквания, които са формални, бавят процесите и дават повод на администрацията да налага такси. Например съгласуването с Министерството на културата за преустройства в сгради паметници на културата остава само за случаите, в които строителството или преустройството засягат сградата или прилежащата  територия, като за това съгласуване се дава срок от 30 дни. Този срок сега не съществува.