България се оказа начело на още една печална европейска класация. Защото според данните от изследване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд над 21 процента от младежите в страната ни на възраст между 15 и 24 години нито работят, нито учат, нито добиват допълнителни умения или квалификация. Това при положение, че средният процент за Европа на безработни и необразовани млади хора е малко над 12 на сто. Фондацията е изследвала и загубите за обществото от наличието на такава група млади хора и за България те са изчислени на 934 млн. евро, като 6 милиона са държавните разходи, а другото е нереализираните доходи.

Младежката безработица в Европа е сериозен проблем и тя струва на обществото над 2 млрд. евро на европейското общество. Факт, който накара ЕК да предприеме нова инициатива, за да увеличи заетостта сред младите. Безработните млади хора в ЕС наброяват 5 млн. души, а 7,5 млн. младежи на възраст между 15 и 24 години нито работят, нито учат.

Младите хора в България са една от най-застрашените групи при съкращения – те лесно остават без работа, но пък са и по-гъвкави и по-бързо успяват да си намерят нова работа – това каза в интервю за Дарик управителят на JobTiger Светлозар Петров. Той ръководи първият професионален и интегриран сайт за търсене и предлагане на работа в страната.

В старите времена беше традиционно да не работиш, докато учиш висше образование, докато на запад в много страни е нормално да учиш и да работиш и по този начин да се плащаш разходите. Тук семейството поемаше тези разходи. Това е една от причините. Втората, която за съжаление също е факт, е голямото количество младежи, които явно работят на черно най-грубо казано, тоест в сивата икономика, без договор, не се водят никъде, тоест примерно типично студентската работа, където се свършва нещо, вземат се някакви пари, без да има никакви документи.

Това означава ли обаче, че тази тенденция, очертана в това изследване, трябва да ни смущава, първо, като особено висок процент на тези, които нито учат, нито работят, нито се обучават допълнително на фона на тревожната статистика в Европа, че безработицата расте и там младежката безработица също бележи сериозен ръст.

За съжаление младежите са една група, която лесно остава без работа и също така лесно си намира работа, защото са много по-гъвкави, не са примерно на средата или в края на кариерата си, когато търсят точно определена работа, тоест те по-лесно могат да направят компромис за известно време да работят нещо не по специалността си, така че да решат проблема поне с насъщния, тоест с препитанието.

При всички случаи в тези изследвания фигурира и една група, която в България е доста голяма, това са младежите, които са прекъснали образованието си, преди да завършат средно образование, много често преди осми или четвърти клас, която група никак не е малка в страната и допълнително вдига този процент. Не казваме, че другите са малко, просто има и това нещо, което добавя допълнително брой хора.

Говорим предимно за млади хора от етносите. От ромския етнос най-често не успяват да завършат средното си образование?

Най-често, но не само. За съжаление това е нещо, разпространено не само в един етнос, а сред всички етноси го има, вече в различен процент, разбира се.

Но не смятате, че това е знак за някаква по-сериозна тревожна тенденция, срещу която трябва да се вземат мерки?

Тревожна трябва да бъде и програми за справяне с тези неща трябва да има при всички случаи, защото даже и един безработен човек, животът му се случва зле. Но това, което трябва да направим, е да видим точно причините, групите, да видим кой защо е без работа и за всяка група да приложим съответна програма. Няма някакво генерално решение, което да реши проблема на всички, освен икономиката да се оправи и безработицата да падне до един-два процента.

Вашите наблюдения от работата тук, във виртуалната борса, какви младежи ви търсят, доколко и как те са склонни да се обучават допълнително?

И в областта като подбор на персонал, и като сайт за работа при нас са по-квалифицираните хора, които имат вяра в уменията си и съответно търсят по-добра работа. Но сред тях също голямата част имат неяснота за самия процес на търсене на работа, кое у тях е ценно, кое – не, как това да го представят на работодателя, тоест допускат грешки в процеса на търсене на работа, което ги лишава от възможността те да си намерят работа. Хубавото в цялата история е това, че все повече от младежите осъзнават тези свои грешки и са склонни да получат съвет, да прочетат, да научат повече, да попитат как се прави, така че наистина да получат мечтаното място.

Все още ли младите хора са сред категорията лица, които са най-уязвими от съкращения, особено в условията на криза.

Сравнително уязвими са, защото, както казахме, са в началото на кариерата си, грубо казано съвсем заменими са. Същевременно много зависи от тях, защото зависи от отношението им към работата. Има млади хора, които са изключително амбициозни, работливи и честно казано много бързо си завоюват много добро място в една фирма. Същевременно, ако се погледне структурата на една фирма, там има работни места и за хора с много опит и такива длъжности, и за хора с малко опит. Тези с малко опит са повече, тоест когато става нещо, то става в по-голям процент там.

Прави ли достатъчно държавата, за да използва ресурса и на европроектите тъкмо в сферата на преквалификация, обучение на млади хора, в този сегмент на програма на труда. Тези съответно, които идват при вас, запознати ли са с възможностите?

Честно казано, аз не се чувствам готов да оценя дали се прави достатъчно или недостатъчно. При всички случаи има възможности, които вече опират до самия човек дали ще ги потърси и ще ги намери. Защото и сред нещата, които ние правим, примерно за студенти, когато говорим със студенти в националния ден на кариерата или на кариерните форуми, където пряко се предлага работа, на тях идват пет до десет процента от студентите. Което означава, че другите 90-95 процента или са си решили проблема, или не смятат, че имат такъв.

Питам ви дотолкова доколкото имате допирни точки с бизнеса и бизнесът е потребител на част от тези възможности. Имаше едни програми при старт на млади хора на работа. Доколко и как младежите, които идват, питат за това и знаят.

Аз ви казах пет до десет процента примерно от тези, които са годни или изпълняват условията на програмата, се опитват да се включат, да получат информация, което в общи линии успява да запълни и капацитета им. Така че приемаме, че търсенето и предлагането са на едно ниво. От друга страна, който се е включил, има полза, защото аз познавам много хора, които започнаха кариерата си така и понеже отдавна работим на този пазар и тази работа, вече ги наблюдавам как израстват в кариерата, някои от тях имат осем-девет години стаж, вече не са в тази група на застрашените млади хора, но са започнали по този начин.

В края на 2011-а и началото на 2012-а променя ли се структурата на от една страна – на безработицата, от друга страна – на търсенето и предлагането на работа.

Края на 2011-а и началото на 2012-а бяха отбелязани повече от липсата на някакви особени събития. Тоест ние сме в един сравнително статичен пазар на труда, няма много промени. За съжаление който е извън, който си търси работа, трудно си намира, но нито има огромни съкращения, нито огромни назначения на нови работници, с изключение на един-два сектора, където се разкриват постоянно нови работни места, трудно се запълват и там търсенето на хора е голямо, но всичко друго е спокойствие от гледна точка на това, че няма някакви съществени раздвижвания.

Кои са тези два сектора?

На първо място – IT-секторът, където се търсят много хора с всякакви квалификации, така че там има невероятно количество свободни работни места, но трябва наистина необходимата квалификация, не трябва просто така да отидеш с желанието да го научиш. Другият сектор, който търси много хора – това са хората с езици за кол-центрове, съпорт-центрове. Отново се изисква да знаеш добре един или няколко чужди езика.

Дави ли признаци икономиката, че живва, ако се съди по това какви кадри се търсят? Някъде бяхте казал, че когато започнат да се търсят повече инженери, това е знак, че започваме да излизаме от кризата.

Още не е дошъл този момент, за съжаление. Българската икономика е много зависима от европейските пазари и неудачите, които се случват в момента, много влияят на пазарите в момента, на нашите предприятия. Тоест голяма част от тяхната продукция се изнася там и когато им падат поръчките за Европа, оттам нататък те вече имат неудачи с персонала, не могат да разкриват нови работни места, някои се налага да съкращават, все неприятни неща, но се случват. Едно друго течение е, че прословутата производителност на труда, която все твърдим, че е малка, има опити доста в бизнеса тя да се повиши, което означава повече работа да се върши с по-малко хора. Даже повишаването на БВП или на производството или печалбата на една фирма не води непременно до нови назначения или най-малкото не води до толкова много нови назначения, до колкото водеше през 2007 година.

Доколко и как квалифицираните професии като заварчиците, с които сте давал пример, се търсят в момента?

Заварчиците не бяха някаква шега. Това е реален случай в икономиката ни. Най-квалифицираните никога не са работили в строителството. Те работят на други места и те продължават да се търсят, защото такъв човек се обучава и квалифицира години наред - 6-7-10 години. Те няма как да се появят от днес за утре. Същевременно те са и много изкушени, защото добри заплати вземат в България, но добри заплати вземат и в чужбина. И при свободния европейски пазар нямат никакъв проблем да си намерят работа в чужбина. Там опира вече до човека – доколко на него му се живее в чужбина, доколко знае чужди езици. Моментът с миграцията е такъв, че ако не е чисто икономическа, т.е. наистина „нямам какво да ям в България", тя е свързана с много лични причини, със семейство, деца, родители. Както в най-тежките в България години е имало хора, които се връщат, така и в най-хубавите е имало хора, които не се върнали.

Доколко и как продължаващата криза се отразява на стартовите нива на заплащането? Отбелязва ли се някакъв спад там или отново има застой?

Застой по-скоро. Доколкото имаше спад в заплащането, той беше основно 2009 г., след което в общи линии се укротиха нивата. Сега, в интерес на истината, работодателите, когато могат, с удоволствие вдигат заплатите, независимо кой какво си мисли. Като минимум обикновено се приема инфлацията на година, т.е. да запазим покупателната способност на служителите си, те да могат да си купуват същите неща. В интерес на истината инфлацията е ниска през последните години, което е хубаво, но това води и до застой на заплатите. Т.е. и корекциите, които се правят примерно през последната година – ако фирмата рязко не й е тръгнало много добре, да започне да печели много пари, повече от 5 процента е необосновано. Защото инфлацията беше под 5 процента и там някъде е възможното увеличение. Същевременно, ако фирмата й върви добре, ако служителят е добър, тя прави необходимото той да се чувства по-щастлив, да му даде повече, за да може той да не се мести. Известно е, че подмяната на един човек, напускането на един квалифициран и обучен човек, излиза скъпо на работодателя. И ако можем да го задържим, ние го задържаме.

Ако се върнем пак на сегмента „младежи", какъв е приблизително процентът на безработицата сред тях спрямо общата безработица?

На младите, по мои спомени стига да не бъркам цифрата, се води малко над 25 процента, докато общата за страната е доста по-ниска. Тук има много дискусии за начина на измерване и за да не навлизаме в тях, най-лесно е да кажем, че тя е по-висока. Младежите са една от застрашените групи и ако искат да имат работа, трябва да седнат със себе си, да помислят, да се посъветват, да видят къде имат възможност и как да се възползват от нея.

Какви са им шансовете тъкмо в условията на криза обаче? Освен да се образоват, да бъдат добре обучени и да търсят вече опит в практиката.

Първо, ако има специалност, която се търси, нямат никакви проблеми. Другото е вече наистина експлоатирането на всяка възможност. Търсенето на работа наистина е целодневно занимание – да си подготвиш документите, да огледаш всяка буква в тях, да проучиш пазара, да видиш такива като теб къде се наемат, да си направиш списък на фирмите, да изпратиш документи, да опиташ да поговориш с тях, да се представиш, да се следи ежедневно дали те няма да обявят някое свободно работно място. И същевременно да не се кандидатства примерно за позиции за хора с висока квалификация, защото е ясно, че не може човек, който сега е завършил училище, да заеме позиция, за която се иска 10 години опит.

Започна ли българинът да прави разлика между образование и квалификация?

Според мен кризата започна да ни учи на тези неща. Когато приказвахме тези неща преди години, изглеждаха като шега особено преди кризата. Защото работа се намираше сравнително бързо и със или без познаване, нещата се случваха. Сега обаче става все по-ясно, че има разлика, че квалификацията е важна, че познанията върху професията и стажа са важни. И все повече младежите се обръщат в тази посока, така че да могат да придобият тези познания и после да получат работата. Все още лесно се намират типични студентски професии като сервитьори и бармани, но те не водят до бърза кариера след това. За да си сервитьор или барман, не ти трябва висше образование. Смисълът, когато учиш висше образование, е да специализираш в твоята специалност, за да можеш да си намериш работа по нея. Ако планът е да си останеш с такъв тип занятие, то не е лошо и добре се печели, но тогава няма смисъл от висшето образование. Просто то ще бъде изгубено време.

Колко трудно е, ако 5 години след завършването на университета си продавач, да се върнеш към онова, което си учил като занимание?

Ами истината е, че особено инженерните кадри, когато не си работят по специалността, те се деквалифицират. Даже хората с опит изостават от технологиите, от начина, по който се правят нещата. А когато си студент и само си си взел дипломата, ти де факто не си и получил даже тази квалификация, за да се деквалифицираш. И когато 5-10 години по-късно се опитваш да започнеш, вече ти е много трудно, защото ти си начинаещ. Това, че имаш диплома от 10 години, след като не си работил тази специалност, ти си начинаещ.

Каква е препоръката – практика, чираклък и ....?

Занаят се краде в края на краищата. Сега ние нямаме системата на чираците, която има в Германия и Австрия. Между другото е много модна – при тях и преди кризата, и по време на кризата има много гласове, че 40-те процента места за чираци са много малко. Защото това да тях е една професия, която ти остава в ръцете. После можеш да учиш много неща, можеш да станеш всякъде, но винаги имаш един занаят. Най-грубо обяснена системата там започва на 16 години мисля и имат и училище и работа във фирмата. В различните години имат различен брой дни във фирмата и в училище, но минимум имат три дни във фирмата, където работят за бъдещия си занаят. Нещо като развита идея на нашите техникуми, но при тях това си е чирак. Няма калфа, после ставаш вече майстор. Дали точно тяхната система е най-точната, ние не знаем. Също както не знаем дали са най-точните и съветите им за икономиката, но понеже им върви добре изглежда, че знаят нещо повече от нас. Също не съм точно сигурен в тези 40 процента, но са някъде там.

Има ли нагласи сред българския бизнес по този начин да гледат на поколението, което излиза от средното или от висшето училище?

Във всяка една фирма има хора с различно количество стаж. И когато фирмата си върви и работи има едни хора, които се пенсионират, съответно от ученическата и студентската скамейка идват едни хора, които ги заместват. В наложените фирми, които работят от години и добре, това всичко това съществува. Тези сметки си ги прави работодателят. По принцип винаги по-добре се гледа на развиването на собствените хора по няколко причини. Всяка една фирма влага в обучения доста време и средства и ако ги пускаме тези хора пък привличаме нови трябват още време и средства, за да ги обучаваме. От друга страна, когато наемаме един човек, той иска да се развива. Т.е. той трябва в следващите три до пет години да стане по-голям специалист или шеф или най-малкото да му се вдигне заплатата. Най-лесният начин е чрез развиването на собствените си хора – т.е. те да имат ясни стъпала в кариерата. Това са неща, които по-големите фирми наистина се стремят да ги развиват и да ги правят, защото така дългосрочно излиза по-добре, по-евтино, хората са по-щастливи и нещата вървят много по-лесно.