САЩ са най-голямата икономика в света и благодарение на покупателната способност на населението са и водещият световен потребителски пазар. Но през последните години Америка е поразена от структурните недостатъци на икономическия си модел.
Реално проблемите на американската икономика не са дълга и дефицита, а заетостта и дълбоката криза на жилищния пазар. Докато дребният и средният бизнес в страната не получат достъп до кредитен ресурс от банките, нито един от двата проблема няма да бъде решен. И най-страшното, социалното разслоение и обедняването на средната класа ще се задълбочат.
Така е построен американският капитализъм - големите трансгранични корпорации движат икономическия растеж, облагодетелствани от разнообразни данъчни отстъпки и търговски привилегии. Но те не създават работни места, не създават богатство за отделните домакинства, не пълнят федералния бюджет.
Дребните компании правят всичко това, като генерират 70% от работните места, а всяко работно място означава потребление, което пък дава 70% от брутния вътрешен продукт на САЩ.
Но ако, както е в момента, връзката между големите корпорации и дребния бизнес се скъса, заради аутсорсинга и оптимизацията на първите и липсата на достъпен паричен ресурс за вторите, американската икономика спира да функционира.
Либералният модел, при който най-богатите с икономическата си активност, генерират капиталов ресурс за всички останали не действа. Вместо в реалния сектор богатите инвестират на капиталовите пазари.
А от там средствата се завъртат в глобалната мрежа от парични потоци и не облагодетелстват по никакъв начин американските домакинства.
Проблемът не може да бъде решен освен с натиск върху корпорациите, по-високи данъци и стимули за инвестициите в САЩ.
Но всеки от политиците в Конгреса във Вашингтон се спонсорира от същите тези корпорации. Как, който и да е от тях ще гласува закони, ерозиращи корпоративните печалби?