Представете си, ако водеща компания започне да работи като държавата. Тя скоро или ще фалира или ще бъде погълната от конкурентите си. Политическата система в България е счупена. И това не се дължи специално на настоящите или на миналите управляващи, а на начина, по който функционира тя.

 

Във всяка корпорация изборът на мениджмънт е ключов за развитието и успеха. Това е сложен процес, контролиран от инвеститорите с техните права, базирани на акционерното им участие. Целта е да се създаде възможно най-добре работещ пазарен механизъм.

 

Ако сравним демокрацията и концепцията за свободния пазар, ще видим, че двете много си приличат. На практика пазарът в икономиката, е това, което е демокрацията в обществото. Само че в единия случай имаме състезание между идеите на различни компании и мениджъри, а в другия, между идеите на политиците. Изборът и при двата случая е в ръцете на хората, имащи право на глас.

 

Разбира се, нужни са регулации, както в едно демократично общество, така и в един свободен пазар, които да гарантират свободата на избора и конкуренцията.

 

Къде се чупи политическата система в България? В концепцията за партиите. Министрите и зам.-министрите не се избират на база на техните професионални умения, а по прищявка на партиен лидер, който поставя на постовете не най-добрите, а най-удобните хора. Тази политика на назначения за удобство продължава надолу по етажите на държавната пирамида, превръщайки цялата бюрокрация в неефективна структура.

 

При това, дори да бъдат неефективни, назначенията се съобразяват с мандата на политиците и не подлежат на промяна, докато остават удобни.

 

На практика кандидатите за министерски постове са изключително малко. Това са хората от управляващата партия или техните близки съюзници. Дори ако сте  най-успешният, завършен професионалист на земята, то най-вероятно ще трябва да почакате поне две години преди да получите нисък пост в тази бюрократична система.

 

Връзкарството, в истинския смисъл на тази дума, не е просто помощно средство, а единственият начин да се стигне до върха.

 

Управленските способности или политическата визия нямат значение, тъй като основният критерии за кариера е това, доколко служителят успява да се подмазва на шефовете и най-важното да бъде политически удобен. Неговата работа не е да служи на обществото и избирателите, а да създава удобство за стоящите над него.

 

И ако това не е достатъчно лошо, министрите, за разлика от главните изпълнителни директори, на практика нямат право да избират мениджърски екип. Той се назначава пак по партийна линия. Така, дори по случайност даден министър да е добър професионалист, то хората, които работят за него почти сигурно ще провалят всичките му усилия.

 

Работата в такава аморфна среда, когато лостовете на властта не работят, линиите на отговорност са размазани, а дисциплиниращото въздействие на пазарния риск отсъства, естествено отблъсква повечето професионалисти. Ето защо много малко мениджъри на компании искат да се занимават с политика, дори да са социално отговорни хора.

 

Как може да се промени такава система? За жалост няма как държавата да бъде поставена в конкурентна среда и да работи на пазарен принцип, защото в такъв случай тя вече няма да е държава, а корпорация. Но спокойно могат да се въведат по-ефективни модели на публичен контрол и по-малко бюрокрация.

 

Ето защо електронното правителство, което ГЕРБ обещаха да завършат до края на мандата си, приключил предсрочно, а сегашният премиер Пламен Орешарски отложи за 2020 г., е толкова важно.

 

То прави голяма част от безсмислената бюрокрация ненужна, но и дава средства за постоянен граждански контрол над властта.

 

Във всяка фирма промените в мениджмънта и важните решения се вземат с общо събрание на акционерите. Не е ясно защо в политиката те трябва да бъдат дело на 240 депутати или дори еднолично на министър-председателя, при условие, че съвременните средства за комуникация позволяват лесното провеждане на референдуми, както на регионално, така и на национално ниво.

 

Технологиите променят всеки аспект на живота ни, но политическата система и държавната бюрокрация изглеждат странно устойчиви на тази промяна.

 

Единственият начин да създадем истинска демокрация в България е като дадем възможност на всеки български гражданин да бъде акционер в държавата и да упражнява контрол над нея. В момента акционерите са малцина и те финансират партиите, защото така им е по-евтино и по-удобно.