Сякаш апокалипсисът дойде върху някога могъщата Япония: след невиждано природно бедствие, катастрофа в ядрената система на страната. Но ако се абстрахираме от ужасните новини за непосредствените щети, ще видим, че икономическите поражения ще се окажат сравнително малки или средни по размер, особено ако те успеят да изкарат Япония от състоянието на икономическа парализа – твърди Джеръми Уорнър, колумнист на The Telegraph.

Какво го кара да мисли така? Земетресението в Кобе през 1995 г. беше свързано с изключителни щети за икономиката на Япония, макар да беше по-малко като сила и да не беше последвано от цунами. Щетите от него възлязаха на около 2.5% от БВП на Япония, около 10 трилиона йени. Правителствените разходи за реконструкция достигнаха 3 трилиона йени, или 0.6% от БВП.

Пораженията от днешното земетресение изглеждат по-големи отпреди 16 години, дори като се игнорира ядрената заплаха. И ситуацията днес е по-различна: Япония има публичен дълг в размер на 220% от БВП, което е сериозен минус. Лихвите са близки до нулата, тоест монетарната политика не предлага особено значим арсенал на централната банка. И въпреки всичко това, голямата и богата Япония има предостатъчно потенциал да се справи с щетите.

В момента се очаква правителството да изхарчи за реконструкция поне 5 трилиона йени, или 1% от БВП. За сравнение, това е само една трета от фискалния стимул, приложен през април 2009 г. като противодействие на финансовата криза. Тоест пораженията, които сама си причинява човешката икономика, са доста по-големи от загубите, нанасяни от природните бедствия. Така или иначе, 1% от БВП със сигурност може да се отдели.

Японската централна банка залива пазара с йени, което от една страна ще помогне на вътрешното търсене, от друга страна ще намали натиска в посока нагоре за йената. А този натиск може да се окаже сериозен проблем.

Поучена от грешките след земетресението в Кобе, ЯЦБ реши да действа незабавно – което оскъпи йената в най-неподходящия момент. Добави се и ефектът от традиционната реакция на японското население при тежки земетресения – да обръщат чуждестранните си инвестиции в йени. За една експортно ориентирана страна, всичко това действително може да се окаже по-пагубно за икономиката от самото природно бедствие.

Тези трудности ще са в краткосрочен период. В кратък период ще пострада и потребителското доверие, както и потреблението. Според Nomura най-тежките поражения ще дойдат през второто тримесечие, когато икономиката на страната ще се свие с 1 до 1.5%. Но е възможно към края на годината, когато ефектът от правителствените стимули се разгърне, да видим солидно връщане в играта, като новият растеж компенсира първоначалните негативи.

Дългът на Япония е наистина голям – но на практика изцяло е финансиран от вътрешни спестявания и почти не зависи от външните пазари. Япония до известна степен е имунизирана от дългови кризи от типа на европейските, именно по тази причина.

Тази ситуация не може да продължава вечно, разбира се. Японското общество застарява и настроението в икономиката се трансформира от спестовност към харчене на натрупаните спестявания. Макар че е трудно да се повярва, в момента японците спестяват по-малко, отколкото жителите на САЩ. Но общият обем на спестяванията в Япония продължава да нараства – макар и не за сметка на домакинствата, а на компаниите.

Това, от което японската икономика се нуждае в момента – заключава Уорнър – е компаниите да започнат да харчат богатството, което са натрупали. Ако това се случи в достатъчен обем обаче, възможно е да се развие фискална криза в Япония заради намаленото търсене на японски ДЦК – нещо, което британските и щатските хедж фондове, които са отворили още преди години къси позиции в йени, отдавна страстно очакват.

Няма страшно: правителството в Токио лесно ще открие рецептата за противодействие на това: време е в Япония да се вдигнат данъците, които в момента са по—ниски в сравнение с останалите развити страни.

След като имотният балон в Япония преди 20 години се пукна, икономиката на страната не е отбелязвала по-сериозен растеж. Но тя остава богата икономика. Днес Токио изглежда едно от най-спокойните места в света и има защо: по своята креативност, усет и технологии, Япония е на предния фронт на световното развитие.

Япония води света в роботиката и другите нови индустрии, които се развиват с цел да отговорят на нуждите на застаряващото население. Така че докато съчувстваме за човешката трагедия в Северна Япония, можем да не се притесняваме за състоянието и бъдещето на японската икономика.

Икономиката ще се нормализира, но Япония вече ще е друга

Друг коментатор на The Telegraph, Деймиън Рийс, твърди: японската икономика ще се върне в нормално състояние, но природното бедствие ще донесе със себе си неизбежни промени в обществото.

Само 3% от японския БВП се създава в региона, засегнат от земетресения и цунами – за сравнение с 12% в Кобе през 1995 г. Очаква се непосредствените щети за икономиката на страната да се ограничат до 0.3% от БВП, макар че цифрата ще нараства заедно с информацията за конкретни щети.

Историята показва, че разходите на правителството, отпускани за справяне с последиците от природни бедствия, водят до краткосрочен подем в икономическата активност. Акциите на строителните компании в Япония вече поскъпнаха с до 40%.

Но бедствие като това поставя много повече социални и политически въпроси, отколкото чисто икономически. Демографският проблем в Япония е много остър. Броят на младежите намалява – а от младите се очаква да поддържат набъбващия брой на пенсионерите.

На въпрос е поставено не друго, а прочутата японска социална кохезия. Първата реакция на населението след бедствието показва, че тя все още е налице – но все пак тя не трябва да се приема за даденост.

След което е възможно традиционната индиферентност на японците към политическия процес да се промени. Обикновените граждани вече започват да проявяват недоволство не само от правителствената кризисна реакция, но и от начина, по който тази реакция се огласява публично. Например, според благотворителните организации след земетресението и цунамито без дом са останали 100 000 японски деца – а официалните медии мълчат за това.

Така че е грешно да се счита, че с възстановяването на икономиката от кризата ефектите от природното бедствие за Япония ще приключат.