Сопот е една невероятна драма, която беше логично да настъпи след цялата бъркотия от некомпетентност, алчност, желание за кражби, които през всичките години под една или друга форма са се смесвали и са дърпали надолу, каза в интервю за БГНЕС президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

Този сценарий и тези схеми на много места са ставали, просто Сопот е едно много голямо предприятие и затова личи. Там е много тежък проблемът и защото това е моноиндустриален район. Ако беше близо до Варна, до Бургас, до София, градът някак си може да претопи тези хора, както например хората от "Кремиковци" бяха поети от София. Тук е моноиндустриален район – той е отдалечен от големи населени места и там хората не могат нищо друго. Какви да ги правим? Бизнес секретарки ли? Как да ги преквалифицираме тези хора? Това са оръжейници трето, да не кажа четвърто поколение. От тази гледна точка държавата, най-малко заради това, че е допуснала нещата да стигнат до тук, защото тя управлява предприятието, тя има хора в Борда на директорите, тя назначава директорите, които е трябвало да бият тревога много по-рано – тя трябва да положи усилия. В крайна сметка това са български граждани, това са нейни поданици, иронизира е лидерът на "Подкрепа".

Намирам го за едно твърде непремерено и емоционално изказване, което направи премиерът за тези пръстени. В крайна сметка хората имат по нещо останало от мама, от баба, от дядо, от тук, от там, пазят си го като семейна реликва. Какво значи това? Дайте да продаваме всичко, което имаме? Ако помните, един министър / не споменаваме името му, защото не един и двама унижаваха /ват/ и пенсионери, и учени, и майки и младежи – бел. ред / преди време каза: "Какво искат българските пенсионери – те имат гарсониери, да продават и така да живеят". Е, след това съжаляваше за думите си, но Господ го наказа … е лаконичният, но отрезвяващ коментар д-р Тренчев.

Ако се проследи историята ще се види, че неудачи и реакция от наша страна е имало много по-отдавна. Аз лично си спомням 2001 година дори имаше протестен марш между Карлово и Сопот на няколко хиляди оръжейници тогава от цялата страна, хората пращаха храни, хляб. Тоест, имало е прецеденти когато хората не са вземали заплати, но това, което става в момента е нещо, което се е случвало и в миналото, но сега е в най-остра форма, формулира корените на проблема синдикалистът.

Искам ясно да разграничим какво може ние да направим, какви права ние имаме и какви права имат другите, които вземат решенията, а това са мениджмънта и политиците, които са началниците на този мениджмънт. Ние не сме хората и организациите, които казват какви кредити да се вземат, как да се сключват договори, как да се организира производственият процес по-ефективно, на кого да се дават складове. Всичко това се взема на друго, работодателско ниво и, разбира се, от политиците, които са работодатели на тези работодатели. Така че ние не чувстваме никаква вина за сегашното състояние, но ние сме потърпевши и с право негодуваме, защото хората се оказват, че са потърпевши за грешките на други през годините.

Още от 90-та година трябваше да е ясно на управляващите, че България е в друга ситуация, в друга орбита е вече. Не може да се бълва оръжие и да се продава някъде си, за да се трепят едни други хората там, че в това отношение настъпва коренна промяна. А това е един прекрасен машиностроителен завод, който може да прави какво ли не в сферата на металообработката. Трябваше да започне полека лека една конверсия, не казвам наведнъж, да започнат да се правят граждански неща. Бяха започнали да правят газови бутилки за автомобили, хората щяха да се изтрепят за тези бутилки, защото е гаранция за качество. Сопот като се кажеше, военен завод, всичко ставаше право. Защо тази работа не се продължи, пак се спря, не спира и да пита лидерът на "Подкрепа".

Сопот винаги е продавал през разни фирми своята продукция. Едно от първите неща на други фирми, които станаха частни, беше да си извадят лиценз и сами да си продават продукцията, защото ако си я продаваш през някой, той може да си задели някакво парченце. Сещате се какво ви намеква, нали? , непрекъснато се връща към темата за корупция в различните си варианти Тренчев.

Замисълът на целия преход протече под лозунга и аз лично съм съгласен с този лозунг, че държавата не е добър стопанин. Проблемът е, че станаха частни стопани хора, които нямаха хал хабер, номенклатуршчици, хора от ДС, които съсипаха всичко, а не го взеха примерно западни компании, които можеха да го санират, да понесем някакви жертви, но да работи предприятието. Както е, например, "Нестле" – бившата "Малчика" работи, да ви е кеф да отидете да го видите, или пък МДК-Пирдоп, което влезе в истински ръце на хора, които искат да го развиват, категоричен е Тренчев и като общественик, свидетел и участник на промените след 1989 г. Те промениха имиджа на пазарната икономика – хората намразиха това нещо, защото попадна в лоши ръце.

За това тези предприятия не вървят и няма да вървят. Аз не мога да ви кажа едно държавно предприятие, което да върви добре, коментарът на синдикалиста на анализа на Сметната палата, че от 120 предприятия.тия с над 50% държавно участие 80 са в несъстоятелност. Проблемът е, че имаме там хора и милеем за тези хора, и сме в постоянни разправии и скандали с директори или пък ходим при министъра, който им е формален началник, да се разбираме за едно и за друго. Постоянните разправии.

Не че едно държавно предприятие не може да се управлява добре, но формата и начинът, които са наложени в България не работят – те стимулират директорите да крадат. Това не са мениджърските договори на западните огромни държавни корпорации, обобщава Тренчев. /БГНЕС/