Значителна реформа, касаеща инвестиционните начинания, се подготвя за реализиране през новата 2008 година. Това е въвеждането от 1 юли на така наречените мултифондове в системата на пенсионното осигуряване. Те ще позволят на осигурените лица да участват в управлението на средствата, вложени за допълнително пенсионно осигуряване, а също и да избират агресивен, балансиран или консервативен да е подходът, по който ще се инвестират парите им, с оглед на по- високата доходност и рискове, които ги съпровождат. В екипа, който разработва реформата, е Никола Абаджиев, доктор на икономическите науки и председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Пред DarikFinance.bg той коментира на какъв етап е подготовката за стартирането на мултифондовете.

Повече от 2 години подготвяме тази реформа, като са сформирани няколко работни групи, включително с Комисията за финансов надзор. Мултифондовете се проектират на базата на инвестиционни портфейли, с оглед на различната степен на риск, която ги съпровожда.

Нашата идея е да започнем от доброволните пенсионни фондове, където ще се създадат три мултифонда: агресивен фонд, балансиран фонд и консервативен фонд. Във всеки съотношението между процента на средствата, които ще се инвестират в акции, държавни ценни книжа, облигации ще е различно. Всяко осигурено лице ще има възможност да разпределя своите вноски в един или и в трите портфейла едновременно, за да инвестира в зависимост от своите желания за печалба. Целта е самото осигурено лице пряко да участва в управлението на своите собствени активи. В зависимост от възрастта или жизнения хоризонт на съответното лице то ще може да диверсифирцира своя портфейл в тези фондове и да постига висока доходност. Разбира се, не трябва да забравяме, че схемата на мултифондовете пренася част от отговорността върху осигуреното лице, което поема рисковете от решенията, които взема.

Какъв е опитът на други страни, където има такива мултифондове и какви са резултатите от дейността им?

Проучили сме опита на редица страни, една от тях е Чили. Там един агресивен фонд понякога носи доходност до 3-4 пъти по-голяма от доходността, която реализира консервативният фонд. В Чили също са стартирали от три мултифонда, към момента тези структури са пет. Но там активите на пенсионните фондове надхвърлят 80 милиарда долара и в 80% биват инвестирани в страната, в големите инфраструктурни проекти.

Какви са реалистичните прогнози за стартирането на мултифондовете у нас?

Нашето желание беше да започнем с реформата от 1 януари 2008 година, но има още много работа, която трябва да се свърши преди старта на трите мултифонда. Сега се правят последни редакции на нормативната уредба, до края на годината ще сме готови със законовите текстове, за да можем още в началото на следващата да ти внесем в Министерство на труда и социалната политика.

Разбира се, нужно е и време за самото преструктуриране. Досегашните фондове трябва да се реформират до балансиран пенсионен фонд, след което осигурените лица да кажат искат ли да се прехвърлят в друг фонд и на една определена дата това преструктуриране да се извърши.

Смятам, че до две години след въвеждането им при доброволното пенсионно осигуряване, мултифондовете ще бъдат въведени и при втория стълб: допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

Аз мисля, че в областта на пенсионното осигуряване България утвърди един много съвременен модел и тези повече от 10 години, в които работим, показаха неговата целесъобразност. Ние не пренебрегнахме първия стълб, солидарния. Допълнихме пенсионния модел с втория и третия стълб - допълнителното задължително пенсионно осигуряване и доброволните фондове, като това се оказа много ефективно.

Имаме и много високи оценки от западноевропейските страни за нашия пенсионен модел, неговото развитие и особено за неговата структура. Тези, които сега започват пенсионните си реформи, като например страните от бившия Съветски съюз, Македония, Хърватия, копират нашия пенсионен модел. Въпросът е да не лежим на тези лаври, а да се развиваме.