"Ние трябва да отдадем своята почит към централните банки. Без пролятата от тях кръв и пот в предприемането на бързи действия, ние най-вероятно щяхме да изпитаме голяма депресия".

 

Думите са на бившият президент на Европейската централна банка Жан Клод Трише, изказани пред американската телевизия CNBC. Той намира, че е напълно оправдан начинът, по който банките реагират на настоящите трудности.

 

"Ако централните банки се намесват твърде много, те просто асфалтират пътя за останалите партньори, правителствата, парламентите и частния сектор, да не вършат своята част от работата", казва Трише, с което засяга обвиненията, отправени към ЕЦБ, че не прави необходимото, за да стимулира растежа и заетостта в еврозоната.

 

"Ясно е, че централните банки не могат да свършат всичко. Те имат своята отговорност, но онова, което има значение в момента, е че структурните реформи са извършени във всички основни развити икономики, особено в Европа", обръща внимание бившият президент на ЕЦБ, който отстъпи поста през 2011 година.

 

По отношение на онова, което Федералният резерв на САЩ планира да направи чрез ограничаване на ресурса, насочван в програмата за обратно изкупуване на ДЦК, Трише намира, че пазарите са реагирали прекалено много на новината и че Бен Бернанке прави точно това, което е правилно.

 

"Намирам, че е подходящо Бен Бернанке да заяви ясно, че това няма да продължи завинаги... но той продължава да говори с много условности в опита си да обясни ситуацията, така че аз смятам, че това бе направено по много добър начин. Бе внимателно изработено", смята Трише.

 

Той намира, че това преекспониране на новината от пазарите е нещо, с което ще трябва да живеем. "То ти казва нещо за това как пазарите гледат на нещата. Но аз съм убеден, че нещата ще се стабилизират отново", са думите на Трише.

 

По отношение на скока в доходността по 10-годишните ДЦК на САЩ до 2.66% в понеделник, Жан Клод Трише е на мнение, че няма опасност да се повтори ситуацията от 1994 година, когато доходността се покачи 2 процента за една година, тъй като Федералният резерв бе повишил лихвените равнища.

 

"През 1994 година ние имахме едно решение, което бе взето, но не бе предварително анонсирано. Така че пазарите реагираха с тотална изненада. Така че случаят сега е съвършено различен", смята Трише. "Ние не сме в ситуацията на 1994 година. Но още веднъж, трябва да се разбере, че централните банки, както ФЕД, така и другите, не могат да са заложници на обстоятелствата", допълва още той.

 

Трише показва, че е съгласен със становището на Банката за международни разплащания, която смята, че централните банки не могат да направят нещо без да добавят върху рисковете, които вече са създали. С оглед на това те се нуждаят от механизми за парична политика, които дава по-голям резултат от поддържането на лихвите около нулата или изкупуването на все по-големи количества държавни ценни книжа.

 

Според Трише това е много добро послание към централните банки по света, но следва да се има предвид, че не всички са изправени пред едни и същи проблеми. В Япония, например, ситуацията е различна от тази в Европа, където пък нещата коренно се различават от тези в САЩ.