Балоните съществуват откакто капиталовите пазари са се появили преди около 400 години. И те винаги се надуват от три едни и същи съставки, заявява в интервю за Morningstar Родни Съливан, главен редактор на Financial Analysts Journal.

 

Сега, когато на балона се гледа в ретроспекция, тези три фактора са ясни, но когато се гледа в перспектива нещата са малко по-различни.

 

Първият от тези фактори са иновациите, които карат хората да вярват, че могат да не се плашат от риска. При тях има риск, и инвеститорите вярват, че знаят как да го управляват в момента, но реално не могат да предвидят развитието на ситуацията, тъй като това е съвсем нов за пазара продукт или услуга и често той не се разбира добре, от хората, които влагат парите си в него.

 

Втората съставка за надуването на балоните е спекулативният ливъридж. Новите финансови инструменти ни позволяват да трупаме спекулативен ливъридж, привидно застраховани срещу евентуалните рискове. Това е деструктивната същност на кредитините суапове и другите подобни финансови деривативи.

 

Спекулативен е ливъриджът, според концепцията на Хайман Мински, когато хората инвестират в даден актив, само за да го продадат по-късно, на по-висока цена, а не да получат дивидент от този актив.


И последният елемент е това, което се нарича колективна заблуда, според концепцията на Киндълбергер. Хората се вълнуват от новите неща и идеи са склонни да вярват в техния успех, до такава степен, че може да нарушат рационалната си преценка.

 

Интернет балонът е идеален пример за това. Същото се случва с Холандия в началото на 1600, тогава всички полудяват по лалета, а лалета са всъщност съвсем нови за Холандия.

 

Последната такава идея беше, че цените на жилищата ще вървят винаги нагоре. За това имаше привидно рационални обяснения като нарастването на световното население и на благосъстоянието на потребителите в развиващите се страни, и наличието на евтин кредит.

 

После тези фактори се комбинираха с някои спекулативни възможности за ливъридж финансиране на ипотеки, съществуващи и в момента, което позволи на инвеститорите да вярват, че могат сложат риска в клетка.

Според Съливан трите съставки за надуването на балоните са тук с нас и днес. И засега финансовите икономисти не успяват да се справят с тяхното управление.

Когато вярваме, че нещата са под контрол, ние сме склонни да поемаме непремерени рискове, а както знаем на финансовите пазари може да се случи всичко. Точно това поемане на прекомерни рискове води до лоши резултати.


Според Съливан първата стъпка към решаването на проблема е просто да признаем, че ние, хората, сме виновни за тези отклонения. Те не се отнасят само до финансовите пазари и изглежда са впечатани в нашата ДНК.

 

Хората са склонни да търсят неща, които потвърждават техните вярвания. Така че, ако ние вярваме, че акциите ще поскъпват, ние ще търсим аргументи в тази насока и ако това е масова заблуда, акциите настина ще поскъпват, но като балон. Ето защо винаги трябва да се съмняваме в нещата, в които вярваме, за да можем да вземаме правилните решения.