Временният синдик в КТБ ще има почти всички правомощия на обикновения. Временният синдик на банка с отнет лиценз, но все още невлязла в процедура по несъстоятелност, както и Фондът за гарантиране на влоговете в България ще могат да предявяват искове пред съда "за връщане на полученото имущество с произход от банката срещу всяко всяко трето лице", пише "Капитал".

Това е една от ключовите нови разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, около които се оформи широк политически консенсус след изказаните през миналата седмица притеснения на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че активите на Корпоративна търговска банка се разграбват, докато тече обжалването на отнетия й лиценз от БНБ.

Според версия на законопроекта, с която "Капитал" разполага, се предвижда доста широко разбиране на това какво е с произход от банката, като се въвежда специална дефиниция: "всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, които в същия или в променен вид са достигнали до патримониума на всяко трето лице независимо от броя на междинни прехвърляния и правната им форма".

Така чрез новите текстове, които се очакваше да бъдат внесени в парламента в понеделник, да бъдат разгледани на второ четене от бюджетна комисия във вторник и приети окончателно през седмицата, теоретично се дават широки правомощия на временните синдици за отменителни искове, както за обезпечаване на бъдещи такива.

В интервю за в. "Стандарт" обаче дори и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова изказва съмнение доколко това ще е ефективно.

Депутатите планират да дадат на временния синдик всички правомощия на обикновения с изключение на съставянето на списък на вземанията и осребряване на имуществото. С назначаването му той директно ще поема управлението от квесторите и техните правомощия се прекратяват. Специално е разписано и правомощие на синдика да предявява отменителни и обезпечителни искове.

Любопитен момент е, че законодателите задават и ясен сигнал коя дата биха приели за начало на неплатежоспособността. Изрично е записано, че за целите на отменителните искове "сроковете се изчисляват спрямо датата на поставянето на банката под специален надзор". В случая с КТБ това е 20 юни 2014 г., което може даде на временните и после на постоянните синдици силни аргументи пред съда за отменяне на цесии и прехващания. Разбира се, датата на неплатежоспособността като крайна ще се определи от съда, като спрямо нея и досега законът предвижда различни срокове между шест месеца и пет години назад, в които синдикът може да търси отменяне на различни видове възмездни и безвъзмездни видове сделки на банката. Специално се разширяват и възможностите на синдика да иска обезпечение на бъдещи искове, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността, като се иска те да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства.

С преходните и заключителните разпоредби се прави и друга поправка на Закона за кредитните институции, която явно цели да се ускори процедурата и да се избегне възможността отново както с КТБ обжалването на отнемането на лиценза да се проточи с месеци. Записано е изрично, че съдът трябва да се произнася по жалби срещу редица актове на БНБ в едномесечен срок. Тази мярка би ограничила чувствително периода, в който ще има временен синдик, но ще е практически много трудно да се приложи.

Спорен въпрос е дали така предложените промени не противоречат на конституцията, доколкото ще въвеждат промени със задна дата и ще се прилагат за висящи дела. А това означава и че конкретно отнетият лиценз и поисканата несъстоятелност на КТБ също ще бъдат обхванати, което е и целта на промените, както става ясно и от публичните изказвания на политици по темата.