Столицата ще има още 50 нови тролея, по спирките на градския транспорт в центъра на София ще се чака по-малко, защото умни светофари ще пропускат автобусите, трамваите и тролеите. Така си представят града след две години кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев, които подписаха споразумение за отпускане на 50 млн. евро по оперативна програма „Регионално развитие”, с които ще се подпомогне развитието на транспортната мрежа.

Въпреки че за проекта се говори от няколко месеца насам, той беше представен от кмета на София Йорданка Фандъкова, която е претендент за нов мандат, и министър Росен Плевнелиев, чието име се спряга като един от възможните претенденти за президентския стол.

Освен помощта от 50 млн. евро от евросредства, Столична община ще изтегли като заем и други 12 млн. евро. С тези пари ще се купят 50 нови тролейбуса, като заедно с 30-те, които бяха купени наскоро, тролейбусния парк ще нарасне до 80 нови тролея. С парите ще се ремонтират трамвайни линии, близо 600 спирки ще бъдат снабдени с GPS-системи, които ще намалят закъснението на превозните средства от градския транспорт. Освен това ще се изградят и нови мрежи, които ще свържат автобусите, трамваите и тролеите със спирките на метрото. Това обаче ще се случи след две години. Според Росен Плевнелиев това е висш пилотаж в усвояването на евросредствата.

По-рано пред Дарик и БНТ заместник-кметът по транспорта Любомир Христов обясни, че с част от средствата ще бъдат изградени модерни системи за управление на трафика на по от най-натоварените кръстовища, като така врмето за придвижване на градския транспорт ще се намали.

Ползвате ли градския транспорт?

Понякога да.

Колко често?

Обикновено събота и неделя най-често, така че три-четири пъти в месеца.

На някои хора по-често им се налага, а навремето познавах заместник-кмет, който почти не го ползваше. Само когато имаше някаква проверка той се качваше. Как е в градския транспорт? Какво превозно средство ползвате обикновено? Харесва ли Ви?

Метро или тролей/трамвай в централната градска част. Харесва ли ми? Харесва ми това, което е направено. Трябва и има какво още да желаем, да подновим и модернизираме, да направим модерен транспорт в София.

200 000 емигранта се завръщат. От една страна, това ще натовари доста София, тъй като нямаме съмнения, всички те ще дойдат в София. Вчера образователният министър е съобщил, че 200 000 българи, напуснали преди време страната, се завръщали. Но те са свикнали на европейски транспорт от друга страна, та изведнъж ще дойдат със завишени очаквания.

Това от една страна не е лошо, защото ще предлага и добри, може би завишени критерии за това, което ще предлага градът и това, което ще предлагат операторите в София. Ако може аз да анонсирам, че като една от стъпките, които ние предприемаме в София, е, че част от транспорта. Днес кметът и министърът на регионалното развитие ще подпишат договор за безвъзмездна финансова помощ, а иначе казано, това са 50 млн. европейски средства, които в рамките на следващата година и половина ще бъдат вложени в градския транспорт.

За какво конкретно ще отидат тези 100 млн. лв.?

Те са 120 млн. лв., тъй като част от парите ще бъдат осигурени от републиканския бюджет и бюджета на София, както предвиждат правилата на програмата. Предвиждаме купуване на 50 нови тролея, построяване на нова трамвайна линия от Семинарията до кв. „Дървеница", модернизация на съществуващата трамвайна линия по бул. „България", инсталиране на 600 информационни табла по спирките, каквито има на 110 спирки в момента. И един изключително важен момент - създаването на автоматизирани, интелигентни системи за управление на трафика на 20 от най-натоварените кръстовища, през които преминават между 750 и 800 автобуси, трамваи и тролеи.

Вярно ли е, че градският транспорт ще е със седем минути по-бърз в час пик?

Това е анализът, който е направен на база подготовката на апликационната ни форма, а именно през тези най-натоварени кръстовища ще се намали до 7 минути времето за изчакване, тоест автобусите, трамваите, тролеите ще преминават по-бързо през тези кръстовища. Тоест няма да има такъв тип натрупвания на време, закъснение, тоест ще става по-модерен, надявам се по-удобен и по-често използван, тоест хората да бъдат по-доволни от това, което ще предлага.

Тоест вие вървите по добре изпитания европейски и световен метод да подобрявате услугата, а не да се концентрирате върху това плаща ли пътникът за нещо, което всъщност не си струва да се плаща и затова гратисчии има в София.

Струва си да се плаща, тъй като всяка услуга трябва да бъде платена. Но и услугата трябва да бъде добра. Когато искаме от нашия клиент да плати услугата, тоест фокусът ни е насочен към пътника, тоест той е обектът на тази услуга и трябва да получава максимално добра услуга за парите, които плаща. И в същия момент той трябва да я плаща. Тоест нещата се свързани и когато хората се върнат от европейските страни там примерът е друг. Отговорността на пътниците и на хората към обществото и обществения транспорт е малко по-различна: очакването е че трябва да се плати, за да се получи услуга.

Каква част от постъпленията са от билетчета? Колко пари влизат от билети?

Около 50 процента от парите, които струва транспортът в София, са от карти и билети, останалата част е субсидия, която Столична община осигурява, друга, по-малка част е така наречената държавна отговорност - субсидия от републиканския бюджет.

Как е в другите европейски столици?


Обикновено се сравняваме с централноевропейските страни, техните столици. Сходно е, въпреки че моделите са различни: има държави, където държавната отговорност е много по-голяма; има такива, където тя отсъства и за сметка на това общинските бюджети са по-натоварени механизмът за финансиране в София е относително модерен и, говорейки си за Европа, синхронизиран като европейска практика, включително има и европейски регламент, който влезе преди една година, ясно регламентиращ начините за финансиране на обществения транспорт и субсидирането му. Нямаме сериозни различия.

Кога хартиеното билетче ще е в историята?

В момента тече процедура за довършването на електронната система за таксуване. Тя бе изградена частично преди години в електротранспорта. Автобусите останаха встрани от този процес, включително и по финансови причини. В момента има осигурения финансов ресурс и Центърът за градска мобилност трябва да има до края на тази година избран изпълнител. Надяваме се в средата на следващата година да бъда стартирана системата, за да може да бъде затворен целият цикъл. Тогава вече електронният документ за разплащане ще бъде водещ и хартиеното билетче ще остане за отделни пътувания, непланирани, за гости на столицата.

Като говорим за хартиено билетче и това, че то все още трябва да се перфорира с особена конфигурация от дупки, няма ли как лека полека да за започне въвеждането на машини, които показват в колко часа си се качил...

Това е факт в електротранспорта и ще бъде факт в цялата система. Мисля, че ще направим модерна система за таксуване.

Отказахте ли се да вдигате глобата за гратисчиите от 10 на 20 лв. или това все още стои на дневен ред?

Не. Това е въпрос на процедура, на обявяване на проекта за наредбата...

Сега преди изборите няма де много модерна тази идея според мен.

Защо го обвързваме с изборите? Това е процес, пряко свързан с ежедневието в нашия транспорт. Хората, които плащат редовно и коректно ползването на тази услуга, със същия успех биха поставили въпроса защо глобата не е достатъчно голяма? Говорейки за Европа, трябва да кажем, че съотношението между глобата и цената на билета у нас е твърде несъразмерен, тоест у нас е много по-ниско отколкото са практиките в други европейски страни. Размерът на глобата трябва да е респектиращ, а не да е източник на финансиране. Целта не е да се налагат глоби, за да се събират пари, а да се респектират потенциалните нарушители.

По едно време контрольорите получаваха определен процент от събраните суми и имаха интерес да „сгащват" хората. Как е сага?

Това е бил един етап от организацията на контрола. Въпросните хора са били не служители даже на компанията за градски транспорт, по-скоро са били наемани на граждански договор.

Наемници е най-добрата дума.

Но това не кореспондира сегашното ни виждане за това как нещата трябва да се случват. Хората, които контролират редовността на пътниците и операторите, тоест контрола върху превозвачите, са служители на Центъра за градска мобилност, не са наемници, хора, които имат ангажимента да се грижат както контрола за качеството на услугата, така и за редовността на пътниците.

Засега относително спокойно се шофира в София, макар че се усеща увеличаване на трафика, но от септември пак ще е същият ад. За задръстванията какво правите, за да ги няма?

В средносрочен план елемент от това финансиране, за което говорихме, малко над 5 млн. евро ще бъдат фокусиране за финансиране на системата за автоматизирано управление на трафика. Паралелно с това отделни инженерни мерки - изграждане на оширения в кръстовищата, които да повишат пропускателната им способност - нещо, което направихме миналата година по бул. „България". За големите обекти преди две седмица започна строителството на първото кръстовище на две нива в Младост. Поетапно ще стартираме строителството на следващите обекти, работим много интензивно с АПИ по южната дъга на околовръстното, което ще реши в голяма степен проблема с транзитно преминаващите през центъра автомобили. В средата на септември трябва да бъдат пуснати южните локали, продължава интензивната работа там. В този смисъл две или три отделни мерки: инвестиции в пътна инфраструктура, в големи съоръжения, които да поемат тежкия трафик, строителството на метрото...

Всичко там върви ли в крачка, наред ли е?

Да, даже имаме с няколко процента изпреварване на графиците.