Успокоението на капиталовия пазар е заслуга на пенсионните дружества, смята председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев. Според него държавните институции вече отдават дължимия респект към фондовете и може би са готови да откликнат на исканията им за участие в инфраструктурни проекти. Абаджиев е на мнение, че съществува известна неравнопоставеност между българските и чуждестранните инвеститори и предлага нов момент в проекта за мултифондовете.

Господин Абаджиев, напоследък всички се хванаха за пенсионните фондове като за спасителен пояс. Каква е причината?

Това е съвсем естествено като се има предвид активите, които фондовете управляват. Става това, което трябваше да стане и всички говорят с уважение. Българските държавни финансови институции трябва да преоценят своето отношение и разбиране към значението на пенсионните фондове. Необходимо е да се гледа не само ролята им за решаване на социалния проблем, какъвто е пенсионното осигуряване и постигането на високи доходи след пенсиониране, но и значението, което фондовете със своите ресурси имат за българската икономика. Защото не може да има добре развит фондов пазар без да има добри и мощни пенсионни фондове. И обратно.

Знаете, пенсионните фондове инвестират и чрез договорни фондове, и чрез взаимни фондове и когато решиха да преоценяват своята инвестиционна политика, изведнъж всички се стреснаха.

Не знам защо чуждестранните инвеститори са сложени в България на някакъв особен пиедестал. Идващият отвън е един обикновен инвеститор, какъвто е и българският. И когато тези чуждестранни инвеститори изтеглиха инвестицията си се оказа, че те не са тази манна небесна.

Онзи ден го казах и на един високопоставен човек, че с българските инвеститори можеш да седнеш на една маса, но с тези, неизвестните, голям брой които търгуват на фондовата борса, да го реализирате физически това- да седнете и да говорите за проблемите, какво да се прави, как да се реши, е невъзможно. Така че трябва да има еднакво отношение към инвеститора като такъв, да се създават условия, да не се подценяват едните и другите.

Като че ли има някакъв напредък по отношение на намеренията ви да влагате средства в инфраструктурни проекти...

Отдавна сме изказали желанието си да участваме в инфраструктурни проекти. Вярно е, че всеки по отделно не е толкова голям инвеститор с толкова големи възможности. Но могат да се окрупнят в инвестиционни пулове, като главният резултат от възвръщаемостта на тази инвестиция ще бъде не толкова за дружествата, колкото за българските осигурени лица. Сто процента от доходността отива по техните партиди.

Ако ги нямаше пенсионните фондове на пазар с техните 2 млрд. и 300 млн. лева ситуацията на пазара в България щеше да е много по-трагична. Защото те са дългосрочните инвеститори. Спокойно и съвсем трезво стояха на пазара и стоят и сега на пазара и ако в момента има някакво успокоение, това пак е по тяхна причина. Пенсионните фондове не са моментни спекулатори.

Преценили са, че книжата на българските компании са атрактивни, удобни и е целесъобразно сега да се купува и инвестира. В същото време се отчита и това, че в края на август- септември, миналата година, някои книжа бяха твърде спекулативно надценени. Сега пазарът влезе в една съвсем реална ситуация, която сигурно ще се случва не за първи път.

Какви са очакваните новини за пенсионните фондове до края на годината, освен регулярната работа по привличане на нови осигурени лица и постигането на стабилна доходност от направените инвестиции?

Това, което очакваме да се случи до края на годината са мултифондовете. Голямата част от работата за стартирането им е свършена. Аз съм застъпник на една идея, че трябва да се въведе възрастова граница, която да пречи на лицата над 55 години, например, да инвестират парите си в агресивен портфейл. Тъй като там и рискът е по-голям, не бива да се допускат ситуации, като например- лицето е пред пенсионна възраст, а личната му партида е празна.

Още нещо, което като че ли не среща разбиране-с мултифондовете отговорността за това, което се случва с инвестициите, ще се носи не само от пенсионноосигурителните дружества, но и от лицата, направили своя избор.

До края на годината очакваме още решения по предложенията ни с Комисията за финансов надзор по отношение лицензионния режим регулаторните режими за пенсионноосигурителните дружества, както и да се актуализират някои лимити по отделни инвестиционни инструменти.