Често ме питат дали финансовата глобална криза не бележи началото на края на модерния капитализъм. Странен въпрос – коментира Кенет Рогоф, бивш главен икономист в Международния валутен фонд. Странен въпрос, защото той предполага, че някъде има нещо, което само чака да го замени. Истината е, че поне засега единствената сериозна алтернатива на днешната доминираща англо – американска парадигма са само другите форми на капитализма.

Капитализмът от Централна Европа, който съчетава щедро здравеопазване и социално осигуряване с разумна продължителност на работния ден, дълги ваканции, ранно пенсиониране и приблизително равноправно разпределение на доходите, изглежда има всичко, за да можем да го препоръчаме – освен устойчивост. Китайският Дарвинов капитализъм, със страховита конкуренция между експортните фирми, слаба система за социална защита и широка правителствена интервенция, често се посочва за неизбежен наследник на Западния капитализъм – най-малкото заради това, че Китай е огромен и отдавна има завиден темп на икономически растеж. Но икономическата система в Китай не спира да еволюира.

Впрочем далеч не е ясно докъде ще стигне трансформацията на политическите, икономическите и финансови структури в Китай – и дали Китай действително ще се превърне в нов образец за капитализъм. Във всички случаи Китай все още е подложен на обичайните социални, икономически и финансови рискове за една бързо нарастваща икономика с ниски доходи.

Реалността е, че в хода на историята се е доказало как всички без изключение форми на капитализма са нещо преходно. Модерният капитализъм имаше изключителен успех през последните две столетия след началото на Индустриалната революция и извади от бедност милиарди обикновени хора. Марксизмът и социализмът с тежка ръка при сравнение имат пагубни резултати. Но след като индустриализацията и технологичният прогрес се прехвърлиха в Азия (а сега и в Африка), един ден борбата за насъщния няма да е основният императив – и многобройните дефекти на днешния капитализъм ще изпъкнат явно.

Първо, дори водещите капиталистически икономики не успяха да поставят ефективни цени на публичните блага, такива като чист въздух и вода. Провалените усилия за споразумение за борба с климатичните изменения е симптом на парализа.

Второ, покрай огромното богатство капитализмът произведе извънредно неравенство. Разширяващата се пропаст между бедни и богати отчасти е страничен продукт на иновацията и предприемчивостта. Хората не се сърдят на успеха на Стив Джобс, заслугите му са очевидни. Но не винаги е така: огромното богатство дава възможност на индивиди и групи да си купуват политическа власт и влияние, което от своя страна им помага да създават още повече богатство. Само малко на брой страни – например Швеция – са били способни да пресекат този порочен цикъл, без да спрат икономическия растеж.

Трети проблем е осигуряването и разпределянето на услугите по здравеопазване – един пазар, който не удовлетворява някои от базисните условия, необходими за ценовия механизъм, който пък от своя страна да гарантира икономическа ефективност – започвайки с трудността потребителите да оценят качеството на полученото здравно обслужване.

Проблемът може само да се влошава – разходите за здраве като част от дохода със сигурност ще нарастват, колкото по-богато и възрастно става едно общество, възможно е да надхвърлят 30% от БВП до няколко десетилетия. В здравеопазването – може би повече от всеки друг пазар – много страни се сблъскват с моралната дилема как да създадат стимули за ефективното създаване и потребление на услугата, без да се стигне до неприемливо високи неравенства в достъпа до нея.

Иронично е, че модерните капиталистически общества захващат публични кампании, с които подтикват индивидите да внимават повече за своето здраве – докато насърчават една икономическа екосистема, която прелъстява много консуматори да водят изключително нездравословен живот. Според Центъра за контрол на заболяванията на САЩ, 34% от американците са затлъстели. Ясно е, че конвенционалният икономически растеж – който налага и по-висока консумация – не може да бъде цел сам по себе си.

Четвърто, днешната капиталистическа система силно недооценява благоденствието на неродените поколения. За повечето хора от ерата след Индустриалната революция това просто нямаше значение, тъй като продължаващият технологически напредък поощряваше късогледите политики. Като цяло всяко поколение се оказваше по-богато от предишното. Но с нарастването на световното население над 7 млрд. души и появата на все по-явни предвестници на ресурсни ограничения, няма гаранция, че тази траектория може да бъде поддържана.

Финансовите кризи разбира се са един пети проблем, може би той провокира голямата част от засиленото търсене на алтернативи напоследък. В света на финансите продължаващите технологични иновации демонстративно не намалиха рисковете, а вероятно ги подсилиха.

По принцип нито един от проблемите на капитализма не е непреодолим, а икономистите предложиха множество пазарни решения за тях. Една висока глобална цена на въглерода ще накара фирмите и индивидите да поемат разходите за замърсяващата си дейност. Данъчната система може да бъде организирана така, че да доведе до по-голямо преразпределение на дохода, без да е нужно да се стига до груби изкривявания – например минимизирайки непрозрачните данъчни разходи и поддържайки ниски маргиналните ставки. Ефективното ценообразуване в здравеопазването, включително поставянето на цена за чакането пред лекарския кабинет, може да насърчи по-добрия баланс между равенство и ефективност. Финансовите системи могат да станат по-добре регулирани, с по-стриктно внимание върху ексцесивното натрупване на дълг.

Дали капитализмът ще се превърне в жертва на своя собствен успех от произвеждането на толкова много богатство? - пита Рогоф. Засега, колкото и модерно да звучи днес темата за залеза на капитализма, перспективите за това изглеждат отдалечени. И все пак – докато замърсяването, финансовата нестабилност, здравните проблеми, неравенството продължават да нарастват – и докато политическата система остава парализирана, бъдещето на капитализма след няколко десетилетия няма да изглежда толкова сигурно, както изглежда сега.