Миналата събота редакцията зададе на читателите на DarikFinance въпроса: Как приемате вдигането на осигуровките с 2%? Въпросът привлече читателския интерес, като един от предложените отговори явно доминира: 57% от участниците в анкетата намират, че то е признак на безсилието на управляващите.

Междувременно на последното заседание на съвета за тристранно сътрудничество бизнесът и правителството, представяно от вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, се споразумяха за 1.8% повишение на осигурителните вноски. Този път синдикатите останаха зад борда. Изглежда в лодката на диалога за осигурителната политика няма място за трима ...

Само 6% от читателите считат, че повишаването на осигуровките е спасително за бюджета. По груби оценки, 2% повишение съответства на около 280 млн. лева, които в случая не са решаващи. Но изглежда читателите потвърждават оценката, дадена от бизнеса, че държавата разполага и с по-добри начини за събиране на приходи в бюджета /например борсова приватизация/ от облагането на труда на хората под формата на отчисления за пенсии, които те на практика няма да получат.

За неизпълнени предизборни обещания се сещат 11% от отговорилите. Мненията, че това е връщане към ситуацията през миналата година и че е част от пенсионната реформа, са изравнени и привличат по 10% вот. И накрая 7% от читателите посочват, че са очаквали това повишение.

Безсилието на управляващите, което доминира като обяснение според читателите, може би се дължи на това, че производителността на българския работник остава ниска. Работещите у нас може би създават твърде малък икономически продукт, който не достига за увеличаващия се брой пенсионери. При това икономиката ни още е в стагнация и приходите от данъци върху потреблението намаляват. Малко са и чуждестранните инвеститори. Правителството няма пари в бюджета и просто е принудено да вдигне осигуровките.

Но думата безсилие в случая по-скоро трябва да се изтълкува по друг начин. Няма предложение за реформи, от които реформи всеки човек, който си внася осигуровка за пенсия, да се чувства уверен в размера на предстоящата си пенсия, както и кога ще я получи. Няма креативни предложения, реформите се отлагат за след следващите избори, защото по неизбежност пенсионните реформи са непопулярни.

Статистиката, че 57% от българските работници се пенсионират, преди да навършат официална пенсионна възраст, говори, че държавата може да преразгледа осигурителната си политика по отношение на своите държавни работници и служители – армия, полиция, ведомства. Така че непопулярният характер на реформите и отказът на правителството да започне диалог, основан на точни и проверени разчети, вероятно създават сред читателите усещане за безсилие.