Всички завиждат на Австралия, страната – континент, която беше подмината от световната финансова и икономическа криза. В Австралия нямаше рецесия – богатите природни ресурси, които намират добра реализация на азиатските пазари и особено в Китай, осигуриха комфорт на австралийската икономика.

Всеки месец от износа на желязна руда и въглища Австралия печели 8 млрд. австралийски долара. Макар че мнозина се стреснаха от юлските данни за безработицата, с 5.1% тя в Австралия е почти двойно по-ниска от тази в еврозоната, а заетостта е близо до пълната.

И въпреки това, както знаем много хубаво не е на хубаво. Защото отличните пазари за австралийските суровини оскъпиха местната валута, наричана още „ози“, до рекорда от 1.1082 щатски долара на 27 юли. В момента курсът е USD 1.0355 – но и той е висок за разчитащата основно на износа икономика.

Изчисления, цитирани от Bloomberg сочат, че всеки цент, с който австралийският долар се повишава спрямо щатския, води до 2 млн. долара загуби само за стоманената индустрия. Австралийската валута се повиши спрямо щатската с 15% през последната година – а акциите на много от местните металургични предприятия се сринаха, а някои фирми като тол – роуд оператора RiverCity Motorway Group са подали документи за банкрут.

Така например BlueScope Steel, най-големият производител на стомана в страната, ще завърши годината с AUD 900 млн. обезценки, акциите са паднали с 59%. Факторът зад това според ръководството е именно поскъпването на австралийската валута. В редица случаи обаче действа и вторият основен негативен фактор за местната икономика – „суровинното проклятие“, изразяващо се в спадащата производителност на труда в страна, печелеща основно от мините си.

Производителността на труда за последните пет години е била 1.7% /според показателя на австралийското правителство/, докато десетилетие по-рано 3.1%. Това означава, че инвестициите в добивната индустрия и селското стопанство няма да създават достатъчно добавена стойност, за да поддържат настоящия жизнен стандарт в страната след като минния бум отшуми.

По този повод отново става актуално сравнението, че Австралия „язди върху гърба на овца“, направено от премиера Боб Хауке през 1986 г., който преди 25 години се опита да разнообрази ресурсно – ориентираната икономика на държавата, за която тогавашния финансов министър говореше, че е „бананова република“.

Инвестициите в мини и газови полета очевидно не увеличават производителността на труда. Три последователни месеци продукцията на сектора услуги се свива; от 2005 г. са загубени над 50 хил. работни места в промишлеността, а строителството се съкращава 14 поредни месеца. Очевидно е, че Австралия трябва да намали зависимостта от подземните си богатства и селско стопанство и да заздрави останалите сектори.

Всъщност това беше икономическата политика за последните 30 години. Страната се опомни в цикъла от средата на 80-те, когато цените на ресурсите на световните пазари паднаха. Бяха записани рекордни търговски дефицити, а стандартът на живот рязко се понижи. Затова бяха направени значителни инвестиции в образование, технологии и туризъм, а доскоро евтината валута осигуряваше благоприятния фон.

Днес централната банка стои пред дилемата дали като противодействие на „ресурсната“ инфлация да не вдигне и без това най-високите сред развитите страни лихви. Инфлацията е изразена и слабото състояние на икономиката не може да бъде извинение за не-вдигане на лихвите, докато производителността е ниска, коментира икономист.

Но това от своя страна ще е още един фактор за поскъпването на AUD. Макар че ози тази седмица за момент падна под паритета с щатския долар за пръв път от пет месеца, валутни анализатори съветват да се откриват дълги позиции в австралийски долари – при паритет е време да се купува. Управителят на централната банка Глен Стивънс вече прогнозира, че скъпата валута – в добавка към свиване на консумацията и по-високи спестявания – най-вероятно ще е новата австралийска икономическа реалност.

Инвестиционният съвет за тези, които вярват в средносрочния австралийски икономически бум е да се инвестира в дългосрочни правителствени облигации, тъй като краткосрочните в момента са доста скъпи. В момента доходността по 10-годишните австралийски ценни книжа е 4.43%. При 2.25% доходност на щатските със сходен матуритет, това е отлична възможност.

Очакванията са, че в края на годината спредът с щатските ДЦК ще се свие до 160 базисни пункта. За това способства и по-високата политическа стабилност в страната – макар че рейтингът на премиера Джулия Джилърд е най-ниския, откакто заема този пост.

Каквото и да говорим, най-важно за икономическите перспективи на Австралия засега е това, че търсенето на въглища и желязо от Китай доведе до откриването на нови мини и добивни полета в западната част на страната – където се концентрират все повече работници. И то какви. За пръв път от 225 – годишната история на Австралия, в страната са влезли повече емигранти от Китай, отколкото от Великобритания.

Австралийската централна банка посочва, че в момента ефектът от силната валута се смекчава от международната търговска позиция /terms of trade/ на страната, при която цената на стоките в износа надвишава цената на вносните стоки. Но предвид очакванията за спад в цените на ресурсите, предвид изкарването на допълнителни количества на пазара и преориентацията на Китай към други ресурсни пазари, според централната банка изходът за запазване на жизнения стандарт в Австралия е само това – повишаване на производителността.