Чак през 2013 година еврозоната ще започне бавното връщане към растеж. Европейската централна банка обаче трябва да продължи да играе централна роля и да бъде в готовност да намали още лихвените проценти и да започне да изкупува държавни облигации в периферните държави. Такова е виждането на Ърнст и Янг след сделката между Гърция и кредиторите й и изплащането на втори спасителен пакет за страната. Ако политиците се възползват от изградената защитна стена около Испания и Италия, спадът на икономиката в еврозоната ще е умерен от 0.5%, а през 2013 година ще има ръст от 1%. През 2015 - 2016 година Брутният вътрешен продукт в еврозоната вече ще е от 2%, прогнозират от Ърнст и Янг. Това ще е най-бавното възстановяване в Европа от 40 години насам.

Основните пречки пред растежа на еврозоната ще бъдат свързани с фискалната консолидация. Според анализаторите тя ще достигне до повече от 1% от БВП. На второ място пречка е недостатъчното кредитиране. Очаква се, че инфрлацията ще е умерена, а ръстът в потребителските разходи ще е отрицателен от 0.7%. Ако икономическата среда се влоши, Европейската централна банка ще трябва да свали лихвата си до 0.5%, смятат от Ърнст и Янг. ЕЦБ ще трябва да се намеси и с изкупуване на държавни облигации, за да се улесни рефинансирането на дълга от периферните държави на поносими лихвени равнища.

Анализаторите обръщат внимание на това, че рискът от разпадане на еврозоната намаля в края на миналата година, благодарение на споразумението за Гърция и участието на ЕЦБ.

При свиване от 0.5% на икономиката в еврозоната, ефектът за България ще дойде през износа, който е основната движеща сила на възстановяването до момента. В резултат на намалението на износа през 2012 г. растежът на БВП ще е от едва 1.3%.

Въпреки постигнатият  известен напредък за разрешаването на дълговата криза в еврозоната, тенденцията за 2012 г. остават низходяща, тъй като ефектът на дълговата криза върху балансите на банките могат да имат по-негативно въздействие върху кредитирането от това, което очакваме в момента.
 
В допълнение, при сегашната податлива на рискове ситуация и с пазара за недвижими имоти, който продължава да е в спад (намаление с 62% на годишна база през четвъртото тримесечие на миналата година), постъпленията от ПЧИ и тази година ще останат  значително под нивата от преди кризата. Но след слабата 2012 г. и с разрешаването на проблемите в Еврозоната темпът на растеж се очаква да нарасне значително.

Частното потребление в България се очаква да нарасне с приблизително 5% през 2013 г., което на свой ред ще повиши растежа на БВП до над 3% и ще задейства обновени инвестиции, което ще доведе до растеж от над 5% през 2014-15 г .

Фискалната позиция на България остава стабилна, със съотношение дълг / БВП от 15%, което е най-ниското ниво в ЕС, което е от изключителна важност за запазването на Валутния съвет с обвързаност към Еврото и запазване на ниската цена на финансиране.

През 2011 г. фискалният дефицит падна до приблизително 2% от БВП, като очакванията на Ърнст и Янг са това ниво да се запази и през 2012 г. Желаният дефицит от 1.4% от БВП за 2012 г. е малко вероятно да бъде постигнат поради по-ниския от очаквания икономически растеж и следователно по-ниските държавни приходи.

Но правителството все още планира да намали дефицита до едва 0.5% от БВП до 2014 г. и се надява скоро да проведе преговори с Брюксел за навлизане в следващия етап по пътя към приемането на Еврото. Нещо повече, правителството е решено на дори още по-строга финансова дисциплина чрез приемането на закон, който налага таван както на бюджетния дефицит, така и на дълга при нива от съответно 2% и 40% от БВП, който е по-рестриктивен от целите, заложени в европейския Пакт за растеж и стабилност.

Независимо от известния спад в публичния ентусиазъм за присъединяване към Еврозоната поради проблемите със държавните дългове в нея, правителството продължава да се надява, че левът може да се присъедини към ERM-II през 2012 г. или през 2013 г., с последващо влизане в Еврозоната две години по-късно.
Но имайки предвид продължаващата криза в Еврозоната и последиците за бъдещите присъединяващи се държави, напоследък официалните коментари не бяха обвързващи, а по-скоро изчакващи развоя на кризата. В резултат на това графикът за присъединяване към ERM-II може да се изтегли във времето, смятат анализаторите на Ърнст и Янг.