В края на първото тримесечие ще видим как се е отразило върху финансовото състояние на застрахователите това, което Комисията за финансов надзор им вмени в края на миналата година с новите правила, особено в автомобилното застраховане. За новини от този сектор ни подготвя Татяна Битунска, председател на Българското актюерско дружество.

Последните две години бяха изключително динамични за бизнеса, който е свързан с управлението на рисковете, казва Битунска, която допълва, че само 100 са специалистите, които тясно се занимават с това у нас.

 

Къде работят тези около 100 актюери, които имаме в България към момента?

 

Актюерската професия е най-широко разпространена в застрахователния бизнес, във всичките му сектори - животозастраховане, общо застраховане, здравноосигурителни дружества. Задължителен фактор е в работата на една пенсионоосигурителна компания, а също и в инвестиционните планове и проекти. Намират приложение в надзорните институции, в банковия сектор, където за съжаление професията е по-малко застъпена, но пък има аналог в лицето на риск мениджмънта.

 

До колко ръководствата на компаниите се съобразяват с вашите препоръки? Слушат ли ви, когато давате своите съвети?

 

Честно казано, не винаги, защото актюерите работят с доста сложни математически методи и модели. Ролята ни е да се грижим за интереса и на „двете страни на барикадата“ - и за клиентите, и за собствениците на бизнеса. Когато работим обаче с прекалено сложна или недостатъчно понятна материя, е много трудно всички наши доводи и аргументи да бъдат позитивно възприети. Понякога различните решения, които не са дооценени може да доведат до катаклизми на пазара, да доведат до подценяване на рисковете, до спекулативно снижаване на цената на даден застрахователен продукт, което в общия случай е неизгодно и за компаниите, и за техните клиенти.

 

Измениха ли основните рискове в секторите, които нашите актюери следят през последната една година?

 

Рискът е нещо, което е неотлъчна част от нашето ежедневие. Има хиляди проявления – от шофирането по улицата, до решението къде и как да инвестираме. При всички случаи рискът трябва да е премерен и винаги трябва да се ръководим от идеята, че и утре искаме да сме в играта, че и утре искаме да можем да се качим в колата си, да можем да издържаме семейството си, и утре бизнесът ни да съществува и да е успешен.

 

Какво се промени в рисковете на ниво държава, автомобилно застраховане?

 

На ниво държава рискът е най-сложният за оценка. Това е работата на рейтинговите агенции. За съжаление, когато рискът на една държава бъде повишен, това води до отлив на външните инвеститори и веднага рефлектира върху икономическият потенциал и растеж на страната, което пък се отразява върху успешността на всички видове бизнес, които оперират в държавата.

 

От гледна точка на актюерите е много трудно да управляваме политическия риск, да не кажа, че е невъзможно. Ние можем само да го анализираме.

 

От гледна точка на бизнеса 2010 и 2009-та бяха доста динамични години. Рисковете в тях се проявяваха както за клиентите, така и за компаниите. От една страна клиентите обедняваха видимо. Благосъстоянието на домакинствата не бележи някакъв сериозен прогрес, а това рефлектира върху покупателната способност на домакинствата по отношение на такива специфични продукти каквито са финансовите - по-специално застраховки и осигуровки.

 

Когато клиентът не успява да си подмени колата, той кара своя стар автомобил. Старият автомобил е с по-ниска остатъчна стойност, съответно премията, която застрахователят би събрал за този автомобил, е по-ниска и така се получава, че клиентите имат по-малко средства, техните имущества са на по-ниска цена, това води до по-ниски преходи за застрахователните компании. От друга страна стои регулаторът, който налага някакви правила за работа, някакви минимални нива на премиите или резервите, което също утежнява капиталовата адекватност на компаниите, особено в автомобилния бизнес. Тепърва ще видим в края на това тримесечие как новите промени в изискванията и регулациите на КФН по отношение на гражданска отговорност рефлектираха върху капиталовата наличност на застрахователните компании.

 

Бихте ли казали най-грубо каква е схемата, по която се пресмята нивото на резервите, примерно при животозастраховането - какъв процент от застрахователната сума се заделя за резерв?

 

Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото всеки продукт е уникален в някакъв аспект и в зависимост от продукта, от статистическите данни, използвани за конструирането му, съответната компания заделя, следвайки определена методология, резервите, така че те да осигурят адекватното натрупване на суми в очакваните моменти на застрахователните плащания. По един начин се формират резервите когато говорим за спестовен тип продукт, каквито са много разпространените смесени застраховки живот на нашия пазар. По съвсем друг начин се заделят резервите, когато имаме рискова застраховка или застраховка злополука, които са аналога в човешки план на каското.

 

Общо казано ако говорим за разпространения продукт „спестовна застраховка“, той включва в себе си един основен компонент, който в едно с техническата лихва за избрания да речем 20-годишен срок, ще гарантира натрупването на застрахователната сума, да речем от 10 хил. лева. В същия момент във всяка премия има някаква част, която покрива разходите на компанията и друга част, която покрива риска от преждевременно изплащане на застрахователната сума, тоест ако се случи нежелано събитие с клиента и той не преживее избраният срок за застраховка. Тогава въпреки, че от личните му средства няма да са се натрупали достатъчен размер за изплащане на застрахователната сума, компанията трябва да осигури средствата за това изплащане.

 

Често ли се случва този сценарий? Какъв процент нежелателни събития се случват много преди да се е натрупала сумата по дадената застраховка?

 

При конструирането на продуктите актюерите използват наличните статистически данни, основно на НСИ. Механизмът е следният - ние оценяваме изменението на демографските фактори за дадени периоди, след което избираме таблица за смъртност, върху която ще изградим конкретния продукт. Вероятността това лице да преживее срока е много по-голямата вероятност. Разбира се, случват се и негативни, нежелани събития, но те са малкия процент, а процентът преживяемост е по-силният фактор.

 

Ако пуша и имам наднормено тегло, това прави ли ме по-рисков клиент на една животозастрахователна компания?

 

Ако пушите и сте с наднормено тегло, определено ще сте по-рискови. За съжаление това не е практика на нашия пазар. В страни като Германия, Австрия, Холандия, където актюерство има от поне 250 години, факторът тютюнопушене е много съществен. Там се използват различни таблици, свързани със здравето и се правят отстъпки когато застрахователната компания оцени своя потенциален клиент като по-нискорисков, заради по-малката вероятност от инфаркти и други заболявания, свързвани с практиките, които посочихте.

 

Тук любопитно е как управлявате този риск – клиентът на не преживее времето, за което е сключил застраховка?

 

При положение, че се забележи отклонение от факторите, актюерът е този специалист, който има знанията и възможността да каже - от тук нататък трябва да заделяме малко по-високи резерви, защото честотата на това събитие е по-висока от нашето очакване. Ако ние заделяме 10 единици на всеки 1 000 случаи, очаквайки, че 10 от хиляда ще са лошите случаи, но по наблюдение те са 11 или 12, то тогава имайки едни сключени договори с клиенти, които ние сме задължени да изпълним в този им вид, единственият механизъм да управляваме платежоспособността на компанията, е да заделяме по-големи резерви, за да си гарантираме нежеланите отклонения от нашите очаквания.

 

Вашата професия ми се струва ужасно сложна! Какво става ако сбъркате? Говорим за животозастрахователни и пенсионни компании, които управляват милиони лева. Ако сбъркате дори и с 2%, най-вероятно това се отразява доста негативно. Защото пък не може да не бъркате ...

 

Разбира се, технически грешки се допускат навсякъде. Компаниите въвеждат различни механизми за контрол. Например в отдела, с който аз работя, имаме въведен принцип на „четирите очи“. Всяка една операция се извършва от двама колеги независимо и след това случайна извадка от целия набор от калкулации се проверява. Ако не се установят отклонения, значи резултатите са достатъчно надеждни. Но това са вътрешните механизми за контрол. Вторият по-важен елемент е регулярната отчетност към надзорните институции, към акционерите на съответният бизнес. Всяка компания ежемесечно изпраща десетки доклади и отчети, с които аргументира заделянето на съответния размер резерви, отчита необходимият капитал за покриването на резервите, изчислява граница на платежоспособност и понеже застрахователния и осигурителният бизнес е бих казала един от най-стриктно регулираните на българския пазар, аз мисля, че основанията за притеснения особено от страна на нашите клиенти би трябвало да са минимални.

 

Казват, че актюерът е финансов архитект. Какво е модерно да се строи сега във финансовия свят?

 

Финансовият свят леко се опари от модерните неща в последните две години. Все още има недостатъчно популярни продукти, това са инвестиционните застрахователни продукти, познати като unit-linked продукти. Може би добър аналог, който е по-популярен, е бизнесът, свързан с пенсионните фондове. Там имаме ежедневна цена на дяловете, които се оповестяват и тази цена е производна на проявлението на финансовите пазари ден за ден. Освен това са проявление на структурата на конкретния пенсионен фонд - дали в него има повече акции, държавни ценни книжа и така нататък. Всичко това намира отражение в ежедневното изменение в цената. При тези продукти клиентът обикновено избира измежду няколко типа инвестиционни инструменти, в кой от тях какво тегло да се инвестира дадената вноска. Това трябва да е осъзнат избор и като цяло тези продукти са насочени към по-малък сегмент клиенти, чиито знания и инвестиционен апетит са по-големи, защото там няма гарантирана доходност.

 

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!