Три месеца след решението за агресивно подпомагане на американската икономика, официални лица от Федералния резерв на САЩ са близо до ново решение, с което усилията в тази насока да продължат и през 2013 година, пише The Wall Street Journal. Причината е в опасността от негативни ефекти заради планираните мерки по вдигане на данъци и свиване на бюджетните разходи, които ще доведат до фискална пропаст американската икономика и крехкото състояние на икономиките в останалата част от света.

Американската икономика расте с около 2% през тази година. Докато от ФЕД са окуражени от прогреса в областта на недвижимите имоти и възстановяването на банките, то несигурността за бизнеса и слабия темп на наемане на нови служители удържат ръста на икономиката слаб. Ако президентът Барак Обама и законодателите не успеят да се споразумеят до края на годината, то фискалната пропаст с грубо $ 500 млрд. от вдигане на данъци и понижаване на правителствени разходи, ще удари икономиката през следващата година и ще върне страната обратно в рецесия.

За сега инвеститорите показват оптимистични настроения по отношение на преговорите около фискалните промени. За тях е от изключителна важност какво ще се случи на заседанието на ръководството на ФЕД на 11- 12 декември. Тогава ръководителите на централната банка трябва да вземат решение дали да продължат с програмата по изкупуване на облигации от пазарите, при положение, че вече са натрупали камара от дългосрочни държавни ценни книжа и ипотечни полици. Идеята на програмата по изкупуване на облигации е да притисне надолу лихвите по новите заеми и да вдигне цените на активите - акции и недвижими имоти, както и да стимулира разкриването на нови работни места, да насърчи потребителите отново да започнат да харчат, а предприемачите да инвестират.

През месец септември Федералният резерв на САЩ даде индикации, че смята да продължи курса на програмите си, като пристъпи към комбинация от методи, каквито вече използва. От 2008 година до сега централната банка експериментира с покупка на облигации и ипотечни ценни книжа за общо $ 900 млрд., след което придоби дългосрочни ценни книжа за $ 1 трлн. Критиците на тези програми предупреждаваха, че това може да доведе до по-голямо инфлация и да надуе нови икономически балони.

Въпреки, че сами признават, че реализираните до тук програми не се оказаха достатъчно силни, официалните представители на ФЕД продължават да демонстрират увереност, че това е начинът за подпомагане на икономиката, а също и че рисковете са управляеми.

Председателят на банката Бен Бернанке вече каза, че в края на та зи година програмата по изкупуване на активи от пазарите ще бъде преразгледана и най-вероятно продължена докато не се отчете положителна тенденция на пазара на труда. Равнището на безработица се понижава от месец юли насам, но това не е достатъчно според ръководителите на ФЕД.

От септември до сега Федералният резерв е изкупил ипотечни ценни книжа за $ 40 млрд., което оказа влияние върху лихвите по ипотечните заеми и върна имотния пазар на положителна територия. 

Сега обаче назрява необходимостта от вземане на решение какво да се прави с програмата за $ 45 млрд. месечно, известна като Операция Туист, с която централната банка изкупува дългосрочни държавни ценни книжа, като едновременно с това продава краткосрочни ДЦК. Тази програма приключва през декември и според официалните представители на ФЕД е най-вероятно да бъде продължена и през следващата година като допълнение на програмата с ипотечните ценни книжа.

Изпълнявайки програмите си, Федералният резерв намалява купчината от краткосрочни ценни книжа, за да има с какво да купува дългосрочни държавни ценни книжа. При изчерпване на краткосрочните, банката се принуждава да създава нови пари, което е ефективно печатане на долари. ФЕД може да лавира между това дали да изкупи ДЦК за $ 45 млрд. месечно или ипотеки за $ 85 млрд., като съотношението на покупките на двата вида ценни книги може да е 50:50.

Оправдавайки решението, което ще вземат, икономистите от ФЕД ще разполагат с не много коректни данни. Например когато става въпрос за безработицата, цифрите там са повлияни от урагана Санди, който премина през територията на Щатите през октомври.

От значение ще се данните за икономическия растеж, който по предварителни данни е бил 2.9% през третото тримесечие, но през четвъртото ще отчете забавяне до 1.4%, според прогнозите. Това не е задоволително, защото икономиката на САЩ се нуждае от далеч по-бърз темп на растеж.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!