През последните години поведението на корпоративния сектор във финансово отношение може да се определи само с една фраза – избягване на риска, твърди на страниците на Financial Times колумнистът Джон Плендър. В САЩ компаниите спестяват повече, отколкото инвестират и показват изявено нежелание да си вкарват парите в дългосрочни неликвидни активи. Те трупат кеш в балансите си и „инвестират“ в обратно изкупуване на акции.

Японските компании също спестяват като луди. Японските домакинства са намалили нормата на спестяване от 10% от разполагаемия си доход през 1999 г. до под 3% сега. Но нормата на спестяване в страната е неизменна, 25% - заради увеличените спестявания на корпорациите. Японската система за корпоративно управление – поне на теория – не е дружелюбна към акционера, като обикновено се плащат по-малки дивиденти по сравнение със САЩ.

Според Алън Грийнспан, бившият председател на Федералния резерв на САЩ, нежеланието на компаниите да инвестират паричния поток в неликвидни капиталови инвестиции се дължи на несигурността в бизнеса, идваща от нарасналата активност на правителството след колапса на Lehman Brothers.

Но ако наистина си мисли, че Обама ще засегне стойността на капиталовите инвестиции, защо бизнесменът залага на нарастващата стойност на своите акции, осъществявайки обратни изкупувания? Те на практика увеличават експозицията в собствените неликвидни активи, които са уязвими от същия тип несигурност ...

По-достоверно според автора е обяснението на Брад ДеЛонг от Калифорнийския университет: бизнесът не иска да инвестира, защото натоварването на производствените мощности е ниско, а търсенето на продукти е слабо. Вероятно има и структурно обяснение за слабото инвестиране в САЩ и Япония – например че бизнесът прави повече инвестиции в чуждестранните си поделения и на новите пазари.

Така или иначе, избягването на риска е вчерашна история и то не заради земетресението в Сендай. Преди земетресението Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозираше за Япония ръст в реалните частни неимотни инвестиции от 1.8% през 2010 г. на 4.6% през тази година до 5.5% през 2012 г. Изключителните усилия по реконструкцията на Япония, които са необходими, ще направят прогнозираните проценти консервативни и икономиката ще се балансира в посока на по-високо вътрешно търсене.

Що се касае до САЩ, позицията на бизнеса като нетен кредитор на останалата икономика скоро ще се промени. Нето отпусканите кредити от бизнеса достигнаха своя пик през третото тримесечие на 2009 г. на стряскащо високото ниво от 730 млрд. долара и постепенно намаляха до 414 млрд. долара през третото тримесечие на миналата.

Данните ще продължават да спадат през 2011 г., тъй като в САЩ назрява инвестиционен бум, стимулиран от позволената от администрацията в края на миналата година ускорена амортизация.

Ясно е, че избягването на риска от страна на корпоративният сектор се дължи и на шока от най-голямата рецесия от 1930-те години насам. Изглежда по-ниското ниво на корпоративните спестявания, поне в САЩ, ще има значителни странични ефекти върху пазарите. Защото колкото повече пари се дават за капиталови инвестиции, толкова по-малко пари ще останат за обратно изкупуване, което е важен фактор за цената на акциите.

Отбележете между другото, че обратното изкупуване е директен процес на ангажиране на капитал, в който мениджърите претеглят между очакваната възвращаемост от акциите и от капиталовите инвестиции. Но историята показва, че менидърите имат грешна оценка на пазара и обикновено купуват скъппо и продават евтино.

Възможно е настоящата мода за обратно изкупуване на акции да е пример точно за това. Но докато преференцията към неликвидни активи постепенно отново се настанява сред бизнеса, пазарът на акции ще става все по-затегнат с напредването на годината.

За Япония е по-трудно да се прогнозира как промяната в преференциите в корпоративния сектор ще повлияе на пазара на акции, тъй като тамошният пазар се движи по собствен начин и следва свои правила.

Там обратното изкупуване няма значително влияние върху пазара. Японските компании все още притежават големи дялове от другите местни компании в балансите си и нищо не говори, че ще ги „шитнат“ ей сега.

Нищо не се е случило и в корпоративното управление, което да наложи на борда на директорите на японските компании да вдигнат дивидентите си. Но от гледна точка на чуждестранния инвеститор това няма особено практическо значение, тъй като точно в момента дивидентите на японските акции са по-високи от акциите в САЩ.

Заключението на автора: след земетресението в Сендай, японските акции предлагат едновременно стойност и диверсификация в един свят, в който подценените активи са малко.