Американските и британските изтребители атакуват сгради, лагери и дори отделни автомобили на групировката Ислямска държава в Сирия и Ирак. Целите биват прецизно поразявани, а цивилните жертви са сведени до минимум. При това ударите се осъществят и от самолетите на редица арабски държави, като Саудитска Арабия, която си е изградила репутация на крепост на истинския, ортодоксален ислям.

Цената на войната не е от значение, въпреки че операциите са скъпи. Например една ракета въздух-земя с лазерно насочване Brimstone, каквито използват британските и саудитските изтребители струва около 160 хил. долара. Цената на всеки полет срещу джихадистите е над милион долара.

На пръв поглед, независимо от разходите, това е идеалният начин за водене на война, тъй като загубите в жива сила и материалните щети са изцяло за противника. Но лидерите на Ислямска държава, подобно на Запада, не се интересуват от цената. Докато за западните страни военните действия са вид икономически стимул и ракетите създават нови работни места и инвестиции, за джихадистите, жертвите са религиозен стимул и водят до увеличаване на поддръжниците на тяхната кауза.

Проблемът е, че Ислямска държава може да жертва повече хора, отколкото ракети могат да пуснат съюзническите изтребители.

Загубите на оръжие и техника са далеч по-сериозен проблем за джихадистите, но и тук те имат надмощие, тъй като за всеки поразен стар танк, превозно средство или оръдие, успяват да пленят нов, от деморализираната иракска армия. В същото време западните страни постоянно доставят оръжия и техника на Ирак. Днес например джихадистите плениха иракска танкова колона, а заедно с нея и цял арсенал, както и специална техника край град Хит.

Този баланс на силите предполага безкрайна война, в която стъпка по стъпка Ислямска държава ще взима превес, поради простата причина, че за нейните лидери човешкият живот и материалните щети нямат никакво значение.