Кредитите на фирмите и домакинствата във валута представляват основна опасност за икономиките на страните с фиксиран валутен курс. На 17 юли 2010 година Естония получи одобрение от финансовите министри на Европейския съюз да се присъедини към еврозоната. Показателите за достатъчността на валутните резерви в България и за стабилността на валутния борд в страната са по-добри от тези в Естония, така че фиксираният курс между лева и еврото засега изглежда бетониран, пише в анализ на БулТренд Брокеридж.
Световните финансови кризи са все по-често явление в силно глобализирания модерен свят. Мексиканската, Азиатската и Аржентинската финансови кризи се реализираха като резултат от неправилна макроикономическа политика в страни с фиксирани валутни курсове.
При последната финансова криза, която започна в края на 2007 година и най-силно се прояви през 2008 и началото на 2009 година, страните с валутен борд и фиксиран валутен курс в Източна Европа, като България, Естония, Литва и Латвия бяха нарочени за следващите страни, в които фиксираните валутни курсове няма да издържат и девалвацията на националните валути е неизбежна. Девалвацията на валутата обикновено е съпроводена с бързо развиваща се дълбока рецесия, която е с висока политическа и социална цена, особено за страни с висока задлъжнялост в чуждестранна валута.
Опасенията за девалвация на националните валути на страните с валутен борд и фиксирани валутни курсове от Източна Европа бяха особено актуални в разгара на финансовата криза от края на 2008 и началото на 2009 година. Балтийските страни бяха припознати като пример за провал на паричния съвет като институция, подобно на Аржентина. Професорът от Ню Йорк – Нуриел Рубини и други вещаеха апокалиптично развитие за Латвия, Литва, Естония и България. Тези, както и многото други прогнози на професора, не се сбъднаха, а само доказаха, че страхът продава добре – сайтът Roubini Global Economics /www.rgemonitor.com в последствие www.roubini.com/ стана много популярен и най-вероятно доходоносен за създателя си.
Не само, че не се провалиха системите на фиксирани валутни курсове в Прибалтика и България, но и с почти сигурното членство на Естония в еврозоната /очаква се да стане факт в началото на 2011 година/, усилията за запазване на валутните курсове в България, Литва и Латвия са още по-големи.
Паричният съвет е своеобразна „парична конституция”, чрез която се дефинира ясно и точно дейността на централната банка и възможността й за дискреция на паричния пазар, колкото и ограничена да е тя в условията на валутен борд. Отделно, при валутен борд правителствата не могат да бъдат финансирани от централната банка /освен ако не става дума за разпределяне на печалба/, т.е. фискалната дисциплина е значителна и задължителна.
Нито една от четирите страни не си е позволила да реализира големи бюджетни дефицити, до избухването на кризата, с което иначе би се подкопала конкурентоспособността на икономиката и фиксираното съотношение между валутния курс на страната и твърдата валута, към която е привързана националната.
Икономиките на България, Естония, Латвия и Литва дълго време се радваха на висок икономически ръст и бяха припознати като новите икономически тигри не само в Европа, но и в света. Тази им слава допринесе за насочването на огромен поток от чуждестранни инвестиции, които обаче спомогнаха и за формирането на икономически дисбаланси, особено във външноикономически план.
Доходите на физическите лица в Прибалтика конвергираха много по-бързо до средно-европейските стойности, като глобалната икономическа рецесия свари икономиките на Естония, Латвия и Литва с намалена конкурентоспособност. Трите страни регистрираха най-силен икономически спад в целия ЕС. Ето защо призивите на някои български икономисти и анализатори за активна подоходна политика са неоснователни и опасни. Вместо това пазарът трябва да бъде оставен да свърши своето.
Активната подоходна политика в страните от Прибалтика доведе до загуба на конкурентоспособност, което в момента се коригира. От долната графика е видно, че брутните месечни възнаграждения в частния и публичния сектор в Естония, Латвия и Литва се понижават след 2008 година. Бързото желание за достигане средното равнище на доходите в ЕС се оказа, че не кореспондира с реалността. Правителствата лесно се подават на натиск и водят нагоре цената на труда. Синдикатите и социалистите седят най-често в основата на прибързаните повишения на доходите, които ако изпреварят реалността, водят до изтичане на доходи извън страната и загуба на конкурентоспособност.
Заплатите в България съответстват на близо 50 процента от възнагражденията в Латвия и Литва и 40 процента от тези в Естония. Българският работник е и по-слабо продуктивен, но ниските данъци и ниските заплати правят страната ни добро място за инвестиции в средносрочен и дългосрочен период. Въпреки рецесията, възнагражденията в България продължават да растат, като това по-скоро се дължи на изсветляване на част от реалните заплати. Делът на сивата икономика в страната според различни оценки е между 20 и 30 процента.
„Новите икономически тигри” от Източна Европа, в лицето на България, Естония, Литва и Латвия привлякоха огромни за размерите на икономиките си инвестиции. Салдото по капиталовата сметка достигна рекордни стойности за всяка една от разглежданите страни, като в България през 2007 и 2008 година тези входящи капиталови потоци надвишиха впечатляващите 30 процента от БВП, а в останалите три държави между 15 и 23 процента /през 2007 година/.
Входящите капитали бяха използвани за модернизирането, изграждането и разширяването на производствените капацитети, т.е. към вноса на инвестиционни стоки, но голяма част от входящите потоци бе използвана и за финансирането на непроизводително потребление на луксозни стоки и такива с висока добавена стойност /потребителска електроника, автомобили и прочее/.
В голямата си част външните входящи потоци бяха дислоцирани във финансовия, имотния сектор и строителството. Постоянният приток на свеж чуждестранен капитал създаде измамното чувство за богатство сред местните икономически агенти, чувство което се поддържа единствено с нови входящи капиталови потоци, които обаче рязко се понижиха след избухването на кризата, като дори през 2009 година в прибалтийските страни е налице изтичане на капитал /отрицателно салдо по капиталовата и финансовата сметка/.
Икономиките и на четирите страни се превърнаха в изключително задлъжнели към света. Също така налице бе концентрация на икономиката във финансовия и строителния сектори, които генерираха огромни печалби и превличаха след себе си още инвестиции и заеми за тези сектори. Цените на имотите и корпоративните ценни книжа се „балонизираха”, с което допълнително отнеха от конкурентоспособността на страните /това бе глобална тенденция разбира се/. С години се чистят и ще продължават да се разчистват натрупаните дисбаланси.
От 2009 година се наблюдава един прецедент в развитието на страните от Прибалтика – положително салдо по текущата сметка и отрицателно по капиталовата и финансовата. Износът се превръща в двигател на растежа. Подобна е и тенденцията за българската икономика, макар текущата сметка все още да е с отрицателни стойности, а капиталовата и финансовата с положителни.
Изгубената конкурентоспособност на разглежданите икономики може да се възстанови чрез девалвация на валутата или чрез намаляване на възнагражденията и свиване на правителствените разходи. От теоретична гледна точка, девалвацията на националната валута с цел повишаване конкурентоспособността на икономиката ще доведе до идентични крайни резултати с „вътрешна девалвация”.
Повишаването на конкурентоспособността на икономиката може да се случи чрез девалвация на националната валута или чрез процес на „вътрешна девалвация”, който е синоним на намаляване на възнагражденията на заетите в публичния и частния сектори, свиване на правителствените разходи и понижение в цените на стоките и услугите в икономиката. Латвия бе най-силно засегната от финансово-икономическата криза и претърпя най-дълбоката рецесия сред всички страни членки на ЕС.
Латвийското правителство избра пътят на „вътрешната девалвация”, разходите за възнаграждения рязко се понижават, като тази тенденция е от 2009, продължава през 2010 година и е валидна и за Естония и Литва. И трите страни понижават държавните си разходи в парично изражение, като понижението е средно с 6 процента за 2009 и с малко над 7 процента за първото тримесечие на 2010 година. Като съотношение с БВП, обаче, държавните разходите и на трите страни са нараснали бързо през 2009 година до 43.8 процента от БВП, спрямо 38.6 процента за 2008 година, като това се дължи на сривът на БВП в трите страни.
Българската икономика засега изостава от тази тенденция, като доходите и разходите на правителството се повишават. Обяснението зад ръста на възнагражденията в България е, че е налице изсветляване на част от заплатите в частния сектор.
Кредитите на фирмите и домакинствата във валута представляват основна опасност за икономиките на страните с паричен съвет /Латвия включително/. Девалвация на националната валута означава, че фирмите и домакинствата ще се нуждаят от повече национални парични единици да обслужват кредитите си деноминирани в чуждестранна валута, т.е. обслужването на заемите реално ще поскъпне. Това ще доведе до вълна от необслужвани банкови заеми, ще влоши капиталовата адекватност и рентабилността на банковата система, което ще доведе до нежелание на банките да кредитират и ще забави икономическата активност. Резултатът от тази низходяща спирала ще е дълбока рецесия, която може да предизвика политическа несигурност и социално напрежение.
Валутната девалвация, за разлика от „вътрешната девалвация”, е процес с по-непредсказуеми резултати и по-висока политическа и социална цена. Предимството й е, че периодът на рецесия и последващото възстановяване до новото „нормално състояние” ще се случат по-бързо, ако не е налице толкова сериозна политическа криза, която да отприщи крайно десни или крайно леви настроения, които да извадят страната от коловоза на демократичните и пазарни устои.
Пълният текст на анализа можете да видите ТУК.