Годишният доклад за глобалната конкурентоспособност /The Global Competitiveness Report 2011-2012/, обнародван днес, показва как България за последната година се смъква с 3 позиции в световната класация: от 71-во място от 139 включени страни през 2010, слязохме на 74-та позиция от 142 държави.

Въпреки че за пръв път не сме последни в Европейския съюз по конкурентоспособност и вече изпреварваме Гърция и Румъния, резултатът не може да ни радва. Затова си заслужава да се запознаем по-отблизо с това изследване в частта му, посветена на България.

Икономика трета категория

Световният икономически форум разделя страните включени в индекса на пет категории и България е наредена в третата. Първата категория икономики най-общо казано зависят от ресурсите си, в третата – в която сме ние – икономиките се движат от стремеж за повишаване на ефективността, а в петата най-конкурентоспособна категория решаващи са иновациите. Втора и четвърта категория са преходни.

В нашата трета категория са включени 28 държави, сред тях Албания, Китай, Индонезия, Колумбия, Южна Африка и повечето балкански икономики. Турция и Хърватия са по-нагоре, в четвърта категория, а Словения и Гърция, впрочем и Кипър, са в петата група на иновативните, там са общо 35 държави.

74 – тото място в общия глобален индекс поставя България по конкурентоспособност точно под Казахстан и Мароко и над Филипините. Максималният бал е 7, България получава 4.16 пункта. Първа е отново Швейцария, чийто резултат е 5.74, следвана от Сингапур.

Общият индекс за конкурентоспособност е разделен на три суб – индекса: 1) базови изисквания, 2) повишаване на ефективността и 3) фактори за иновации и усъвършенствания. Базовите изисквания в България като цяло съответстват на общата конкурентоспособност /и те получават 74 място в класацията/, но всички подобрения, които печелим чрез ефективност, губим заради липса на иновации.

Това е много сериозен извод за българската икономика. Ефективността ни получава 59-то място, докато по иновации сме чак 96-ти.

Ужасни институции и пътища

В категорията базови изисквания са включени факторите институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и образование. При едно световно сравнение според икономистите от Давос имаме сравнително добро образование и здравеопазване, там сме 57-ми. Още по-добре се справяме в категорията на макроикономическата среда /комплимент за МВФ, МФ и БНБ/, нареждайки се на 46-то място.

Но отново – всичко спечелено в тези заварени или наложени базови категории се губи в ужасната инфраструктура /87-мо място/ и особено в плачевните институции /110-ти/. Още по-подробен анализ е възможен на база конкретните индикатори. От 142 държави, качеството на пътищата на България получава 136-та оценка, 2.1 по седмобалната система. Казано по друг начин, България има седмите най-лоши пътища в света; само 6 държави имат по-лоши от нашите.

Страшно надолу ни дърпат индикатори като права на собственост, независимост на съдебната система, фаворизиране на свои хора при взимане на правителствени решения /!/, неефективен административен процес /126-то място/, прозрачност на правителствените решения /130-то място/, организирана престъпност /124-то място/, предпазване интересите на миноритарните акционери и др.

Общата оценка на българската инфраструктура е 124-та, но железниците ни получават учудващо добра оценка от 3.0 пункта, с която се нареждаме на 53-то място в света. Подкрепа оказва и огромното проникване на мобилните телефони сред българското население, по който показател сме 20-ти в света.

Каквото образованието, такава и икономиката

Следващият голям недостатък на българската икономика се крие в лошото качество на образователната система като цяло и особено на качеството на училищата по мениджмънт и маркетинг. Това от своя страна се пренася върху по-високите „икономически предавки“, водещи до много слабо ниво на взаимодействие между бизнес и научна и развойна дейност. Маркетингът и изграждането на бизнес клъстери у нас също не са на ниво.

Много слабо у нас е проникването на технологии на равнище фирма – твърди Световният икономически форум. Технологичният трансфер и достъпът до най-нови технологии изостават. Проблемът се подсилва от изтичането на мозък, 127-мо място, липсата на добра антимонополна политика – съчетана с обезкуражаващо конкурентоспособността доминиране на монополите.

Митническите процедури, неефективни селскостопански разходи и недостъпните финансови услуги са трите последни гвоздея в ковчега, в който е погребан претърпялият дисекция труп на българската икономика.

Оценката, че България се представя „слабо“ или „изоставащо“ в някой от изброените индикатори тук по-горе почти навсякъде се определя от под 100-та позиция в класацията от 142 страни. На практика, за да постигнем догонващо развитие, нужно ни е да се стремим към място сред първите 50 – но това засега ни се изплъзва.

Имаме и силни конкурентни предимства

За наше щастие, има и индикатори, в които сме доста напред. Близко до ума е, че това са зоните, в които трябва да насочим усилията си, тъй като те са наши конкурентни предимства. Равнището на правителствения дълг е много ниско /22-ри в света/. Спестяванията са добри. Споменатото проникване на телефоните очевидно е направило впечатление в Давос.

Като цяло инвеститорите в България се радват на протекция. СПИН не е проблем. Включването на децата в ранния образователен процес е удовлетворително. В училищата има достъп до Интернет. Дялът на студентите не е нисък. Данъците са благоприятни /28-мо място/.

Четвърти сме в света по най-изгодни митнически тарифи. Трудовият пазар е достатъчно либерализиран, така че назначаването на нови работници да не е в тежест на работодателя. Имаме и доста добър процент на полезни патенти на глава от населението и високо проникване на широколентовия Интернет /18 – ти в света/.

Изредени се доста негативни, както и позитивни индикатори за България. Но голямата слабост в секторите инфраструктура и институции говори, че българските икономически проблеми са преди всичко проблеми на организацията. Слабата организация, неумелият дизайн на системата води до това, че икономиката ни изостава в световната надпревара.

Това че България изостава, защото е малък пазар, е мит. Всъщност българският пазар е с размер, по-голям от средното за нашата трета категория икономики, които са движени от ефективността. В сравнение с другите в нашата категория имаме и по-добра технологична подготвеност, по-добро образование, здравеопазване, макроикономическа стабилност, ефективност на трудовия пазар. Но институциите и инфраструктурата са като воденичен камък за иновациите.

Това е критичен извод – който носи със себе си и обещание, тъй като проблемите ни са вече доста ясни. Напредък би могло да има, особено ако в стопанските министерства се обърне повече внимание на същността на думата „иновации“, както и на стряскащият показател за възприетата корупция сред държавните служители и служби в България.