Анализ на данните за преките чуждестранни инвестиции в България, идващи от офшорни зони показва, че в страната са инвестирани около 4.5 млрд. лв. Т.е. "има доста големи интереси, които използват офшорни зони", коментира пред БНР икономистът Димитър Събев, координатор "Данъчна справедливост" на екологичната организация "За Земята", която е част от глобалната организация "Приятели на Земята".

Той пояснява, че става въпрос само за държави посочени от БНБ като офшорни юрисдикции, те са 47. Ако към тях се прибавят и паричните трансфери от европейските страни, които функционират като данъчни убежища, макар и официално да не са такива, като Кипър и Люксембург, се оказва, че една пета от чуждестранния капитал в България идва от офшорни зони.

Според Димитър Събев самата България има характеристиките на офшорна зона, с ниски корпоративни и подоходни преки данъци и законови вратички, които позволяват у нас въобще да не се плащат данъци.

Малко известен факт е, че в обновения списък на Украйна с офшорните зони в Европа, България е точно с такъв статут.

Навсякъде по света офшорни зони се създават с цел компаниите да не плащат данъци. Например, ако има данък печалба от порядъка на 33-35%, какъвто е нормалния за развитите страни, компаниите използват данъчни убежища, посочва Събев.

Така за много европейски държави България се превръща в типична офшорна зона, която подрива техните социални системи.

В тази ситуация, според Събев, единственото възможно обяснение за използването на офшорни зони от български компании е прикриването на собственост.

"Официалните данни показват, че се прикриват собствениците на 15 милиарда лева. Това са български собственици, вероятно политици, хора на високи обществени позиции, които не могат да покажат, че имат 5,10 или 20 милиона или, че имат 50% от капитала на дадена компания. Естествено е, че ще използват офшорни фирми, които крият реалния собственик", посочва Събев.

Те например са регистрирани на името на адвокат от някой остров, който от своя страна сключва договор за доверително управление и оттук нататък собствеността е напълно прикрита.

Така политиката в България се превръща в заложник на лобистки интереси, съсредоточени в различните офшорни зони.