Защо САЩ не харесват зелените технологии? Защото за повечето от тях трябва да използват китайски суровини. От компактните енергоспестяващи лампи, до електрическите автомобили и гигантските вятърни турбини, навсякъде се използват редки метали, основен производител на които е Китай, пише New York Times.

Заключението се основава на данните в доклад на Министерството на енергетиката на САЩ, публикуван в сряда. Според него на американските компании ще са необходими 15 години, за да ограничат зависимостта си от китайските доставки, с нови изследвания, търсене на източници на добив в други страни и развитие на технологиите за рециклиране, и повторно използване на металите вложени в екологично съобразните устройства или заместването им с други минерали.

96 на сто от т. нар. редкоземни метали се произвеждат в Китай, като износът им се контролира строго от властите в Пекин, които фаворизират местните компании.

Междувременно от NYT очакват, на днешната среща във Вашингтон между китайски и американски официални лица за обсъждане на икономически и търговски проблеми, да бъде повдигнат въпросът за ограниченията в износа на редки метали. През пролетта доставките от Китай за Япония бяха спрени за два месеца, а тези за САЩ и Европа бяха забавени.

Във вторник китайският финансов министър обяви, че Пекин планира увеличаване на експортните такси за някои редки метали от следващата година. Въпреки че Световната търговска организация забранява експортните такси, Китай налага такива регулации върху износа на тези суровини от 4 години.

В същото време от енергийното министерство на САЩ планират засилване на ролята на зелената енергия в американската икономика, което ще доведе и до създаване на много нови работни места, но за целта страната се нуждае от достъп до евтини метали.

За сега няма алтернативи на китайските доставки. През следващите 15 години задоволяването на нуждите от 5те най-използвани редкоземни метала ще зависи изцяло от Китай. А суровините са жизнено важни за производството на почти всички зелени технологии, от електрическите двигатели, до флуоресцентните лампи.

Петте метала са в средата и сред тежките елементи в таблицата на Менделеев, като Китай държи между 96 и 99.8 на сто от световните им доставки. Металите са диспросий, требий, неодим, европий и итрий.

Китай съответно доминира и в производствата, които използват такива метали, като това на вятърни турбини. Експортните такси налагани от Пекин прибавят близо 20 долара на килограм към цените на тези метали, което носи силни конкурентни предимства на опериращите в Китай компании.

Едно от основните приложения на диспросия е производството на магнитите, необходими за двигателите на хибридните автомобили. Освен него в един двигател на такъв автомобил има и около 1-2 килограма неодим и лантан. Итрият пък е отговорен за червения цвят на пикселите на мониторите.

Ето защо за много от американските и европейските производители на зелени технологии е много по-изгодно да преместят производствата си в азиатската страна.

Все още няма яснота какво ще е увеличението на експортните такси и търговията с кой метали ще бъде засегната. От 2006 г. насам Пекин налага такса от 15% върху цените на износа на леките редкоземни метали като лантан, използвани при рафинирането на петрол и производството на стъкло и 25% върху износа тежките редкоземни метали като диспросий и требий. Около 92% от добива на редкоземни метали в света се извършва в Китай.

Пекин се възползва от това, че СТО позволява ограничения за износа по екологични причини, но според правилата на организацията се изисква и местните компании да намалят потреблението на суровините, нещо което Китай не прави.