Роналд Коуз, авторът на "Природата на фирмата" (1937), навършва 100 години на 29 декември. За парите, които бизнесът плаща, за да се движат парите, пише в последния брой на The Economist, в статия, с която се почита юбилеят на създателя на теорията за транзакционните разходи.
За философите най-големият екзистенциален въпрос е: "Защо има нещо, а не нищо?" За теоретиците в сферата на мениджмънта еквивалентен е въпросът: "Защо съществуват фирмите? Защо всичко не се прави от пазара? "
Днес повечето хора живеят в условията на пазарна икономика и централното планиране е запомнено като най-голямата икономическа катастрофа на 20-ти век. И все пак те прекарват работното си време основно в централно планирани бюрокрации, наречени фирми. Те служат на един и същ работодател в продължение на години, вместо редовно да излизат на пазара на труда. А с работата си изпълняват "стратегическите планове" на корпоративните си шефове. Американската компания за кожи прави Джон Джейкъб Астор най-богатият човек в САЩ през 1840 г. Но реално персоналът на неговата фирма никога не се състоял от повече от една шепа хора. Днес компанията на Астор въобще не би изгряла на корпоративния хоризонт. Фирмите редовно наемат хиляди работници, само за да преместват стоки и услуги на стойност милиарди долари в рамките на собствените си структури.
Защо тези "острови от съзнателно управление" оцеляват в "океана на несъзнаваното сътрудничество"? Класическата икономика има да каже твърде малко по този въпрос. Адам Смит започва "Богатството на народите" с прекрасно описание на разделението на труда в един завод за игли, но не казва нищо за шефовете, които наемат работниците и ръководителите, които ги организират. Наследниците на Смит казват дори по-малко, или игнорират изцяло фабриката за игли. Те предпочитат да се съсредоточат върху морето, а не върху островите.
Човекът, който поставя фабриката на полагащото се място в центъра на икономическата теория чества 100 годишнината си на 29 декември. А икономистите доста бавно осъзнават гения на Роналд Коуз. Той за първи път излага идеите си за фирмата в лекция в Дънди през 1932 г., когато е само на 21 години. Никой не слуша внимателно. Пет години по-късно Коуз публикува "Природата на фирмата", която за дълго време остава непопулярна.
Но независимо от това той продължава да работи по проблема и статията му на тема "Проблеми на социалните разходи", създава интелектуалната основа на революционната дерегулацията през 1980-те години. В крайна сметка, Коуз се сдобива с армия от последователи, като Оливър Уилямсън, който доразвива идеите му. През 1991 г., на възраст 80 години, Коуз получава Нобелова награда. Но вместо да лежи на лаврите си той ще публикува нова книга през 2011 г., в съавторство с Нинг Уанг от Аризонския държавен университет, на тема "Как Китай стана капиталистически".
Основното прозрение на Коуз е, че фирмите съществуват, защото излизането на пазара всеки път е свързано със сериозни транзакционни, или непреки разходи. Трябва да се наемат работници, да се договарят цени и да се сключват договори, като това са само три от отнемащите време дейности. Фирмата е основен механизъм за създаване на дългосрочни договори, защото краткосрочните договори са твърде притеснителни в перспектива. Но ако пазарите са толкова неефективни, защо фирмите не се разрастват постоянно? Ами защото тези малки планови общества налагат свои собствени, вътрешни транзакционни разходи, които им пречат да растат повече.
Правилният баланс между йерархии и пазари непрекъснато се калибрира от силите на конкуренцията: предприемачите могат да изберат по-ниски транзакционни разходи, създавайки собствени фирми, но гигантските фирми в крайна сметка стават прекалено сложни и неконкурентноспособни.
Интересът на младия Коуз към работата на фирмите се заражда, когато пътува из промишленото сърце на Америка, финансиран от стипендия през 1931-32 г. Той зарязва големите учебници и пита бизнесмените, защо правят това, което правят. Коуз критикува колегите си икономисти, че пишат сложни формули върху черни дъски, вместо да гледат какво всъщност движи развиването на бизнеса.
Теориите на Коуз обясняват някои от най-озадачаващите проблеми в съвременния бизнес. Вземете възхода на огромните и силно диверсифицирани бизнес групи в развиващия се свят, като например индийската Тата или турския Коч холдинг. Много западни наблюдатели отхвърлят техните бизнес структури като остатъци от примитивна форма на капитализма. Но подобни компании са напълно логични като се вземат в предвид транзакционните разходи. Когато доверието в установените институции е оскъдно, има смисъл за компаниите да разпростират марките си в много индустрии. А там, където капиталовите и трудовите пазари са неефективни има смисъл за компаниите да разпределят свои собствени средства и сами да създават спекулативен интерес към книжата си.
Идеите на Коуз за непреките разходи обаче предоставят само частично обяснение за успеха на фирмите. Възходът на нео-косианската школа следва силна реакция сред учените, занимаващи се е теории за мениджмънта, като водеща е теорията за "ресурсната-база" на фирмата. Според нея съсредоточаването на дейности в структурата на фирмата се определя не само като резултат от провала на пазара, но и от успеха на бизнес структурата, аргументиран с понятия като "корпоративна култура" и "колективни знания", до които пазарът няма достъп. Компаниите могат да организират производството и създаването на знания по уникален начин. Те могат да правят дългосрочни инвестиции в иновации, с които не само да отговорят на търсенето, но и да предефинират пазарите. Така теорията на Коуз за "пазарния провал" трябва да бъде допълнена с теорията за "организационните предимства".
Всичко това несъмнено усложнява "Природата на фирмата". Но също така оправдава решението, което Коуз взима като млад студент в Лондонското училище по икономика: да надникне зад вратата на фабриката за игли, и вместо да ги игнорира, да проучи предприятията. Дали е твърде много да се надяваме, че и други практикуващи теоретична наука ще последват примера му да проучат реалния свят?