НАТО видимо увеличи присъствието си и своите военни дейности в Черно море, за да демонстрира въздържащата си роля срещу Русия в хода на сегашната криза около Украйна и след като Турция започна да прилага по-свободно Конвенцията от Монтрьо, която регулира преминаването на бойни кораби през Босфора на страни, които не са черноморски.

Военноморските маневри в Черно море в момента включват бойни кораби на НАТО /два италиански, по един турски и британски/. Те са пример за стратегията на алианса към демонстриране на ролята му за възпиране на конфликтите в района като реакция срещу руската агресивна политика към Украйна, чийто резултат е анексирането на Крим. Тъй като предизвикателството от страна на Русия към евро-атлантическия съюз ще бъде основна тема в дневния ред на срещата на върха на НАТО в Уелс /4-5 септември/, военната готовност на алианса в Балтийско море, Черно море и Източна Европа е от особено голямо значение.

Като част от новата стратегия на НАТО повечето от страните членки изпратиха или бойни кораби, или разузнавателни съдове в Черно море след януари. В същото време те не нарушават Конвенцията от Монтрьо /1936 г./. Това споразумение ограничава престоя и водоизместимостта на бойните кораби в Черно море, ако те не принадлежат на страните, разположени около него.

Политиката на Турция беше да държи НАТО настрани от Черно море в името на опазването на крехкия баланс на силите с Русия в региона. Но стриктното спазване на правилата по време на офанзивните действия на Русия спрямо Грузия предизвика проблеми вътре в пакта, както и между Анкара и Вашингтон. И за да не се повтаря същото развитие на нещата Турция сега смекчи политиката си към присъствието на НАТО в Черно море, но при спазването на три важни условия.

Пълно съответствие: Всички страни от НАТО, които взимат участие в дейности в Черно море, трябва да се съобразяват напълно с Конвенцията от Монтрьо. Поради което присъствието и действията на НАТО трябва да бъдат формулирани така, че по никакъв начин да не са в нарушение на конвенцията.

Без провокации: Присъствието и действията на НАТО трябва да бъдат провеждани по напълно непровокативен начин. Това означава действията по никакъв начин да не провокират Русия и да довеждат до ново напрежение. Поради което те трябва да се провеждат предимно в западните или южните райони на Черно море.

Без неточности: Присъствието на НАТО и дейностите на алианса в никакъв случай не бива да бъдат с отворен и неопределен срок, мандатите им трябва да с ясни цели и срокове.

Сега Турция има сериозни основания за промяна в черноморската си политика. На първо място това е разширяването на НАТО в района на Черно море. С членството на България и Румъния в алианса, както и с установяването на партньорски отношения с Грузия, политическата обстановка в Черно море драматично се промени и това доведе до някои допълнения към стриктната черноморска политика на Анкара.

А офанзивните действия на Русия срещу Грузия и Украйна през последните пет години, довели до промяна на картите на Крим, Абхазия и Южна Осетия, също повлияха за промяна в политиката на Турция. След като НАТО предприема мерки за сигурност срещу Русия в Черно море и Източна Европа съпротивата на Турция срещу присъствието на нейните съюзници в Черно море не би била правилна. Поради което в момент, когато посреща исканията на НАТО, Турция поставя своите условия, за да запази ненакърнени връзките си с Русия.

Това не спира обществените критики в Русия срещу Турция с довода, че има нарушаване на Конвенцията от Монтрьо, тъй като американските кораби удължават престоя си в Черно море. Въпреки това развитие на нещата Турция е убедена, че диалогът между Русия и НАТО трябва да продължи и налагането на санкции не би било продуктивно.

Друга причина е целта на НАТО да осигури успокоение в своите страни членки в моменти, в които те се нуждаят от него. Доколкото сега в Турция са разположени батареи от ракети Пейтриът от три натовски държави, след като Анкара поиска алиансът да ѝ осигури противоракетна защита срещу заплахата от Сирия, не е възможно тя да се противопостави на призива на България и Румъния към НАТО след действията на Русия в Крим. /Серкан Демирташ в "Хюриет"/