Въпреки убедителните научни доказателства и политическия консенсус за климатичните промени, в тази сфера не се постига особен прогрес. Защо политиците толкова бавно вземат действащи решения за предпазване на климата? Според екологичната организация Greenpeace един от отговорите е в лобистите – в тяхната „невидима мрежа“, която представлява интереса на големите компании с бизнес, причиняващ замърсяване.

Куми Найду, изпълнителен директор на Greenpeace International твърди, че мръсните компании плащат колективно суми, съпоставими с БВП на цели държави, за да гарантират, че субсидиите за въглеродните горива и за атомния сектор ще продължат да текат към тях. Те искат да запазят нечестното предимство на мръсната енергия.

В цифри това изглежда така: само в САЩ годишно се инвестират 3.5 млрд. долара в лобизъм. Водещият лобист е Търговската камара на САЩ. Според оценка на природозащитници, 94% от лоби инвестициите на камарата отиват за организации, които отричат климатичните промени. В Канада държавата субсидира с над 1.3 млрд. канадски долара всяка година петролния сектор.

Има лъч надежда на хоризонта – въпреки оказвания натиск от компаниите – замърсители, възобновяемата енергия е удвоила капацитета си през последните 10 години, като в момента в сектора са заети над 2 млн. души. В САЩ във ВЕИ сектора вече работят повече хора, отколкото във въглищната индустрия. Въпреки глобалната криза, инвестициите във ВЕИ през 2010 г. достигнаха рекордните 243 млрд. долара. Очаква се до края на десетилетието сумите да достигнат 3 трилиона долара.

Вече разполагаме с технологиите, които да осигурят прехода към по-зелена, безопасна и равноправна икономика – твърди Найду. Но корпорациите, които са най-големите замърсители в света и печелят от тези дейности, целенасочено работят срещу законите за опазване на климата в целия свят.

Тези корпорации показват загриженост за природата в публичните си изказвания. Те дори са създали привидно прогресивна организация – Световен бизнес съвет за устойчиво развитие. Но с нея те целят не друго, а да измесят въпроса за климата от политическия дневен ред, твърди Greenpeace.

Ето най-големите грешници сред компаниите, според природозащитниците: Енергийната държавна компания Eskom от Южна Африка, която причинява 45% от емисиите парникови газове в страната и разчита предимно на въглища. Дружеството според Greenpeace е влязло в тайно ценово споразумение с австралийския минен гигант BHP Billiton, който е друг замърсител, извиващ ръце в преговорите за климата.

В Европа големите лобисти срещу климата са най-големия производител на стомана в света ArcelorMittal, германският химически гигант BASF, както и Shell. В САЩ частният конгломерат Koch Industries се опитва да въздейства на правителството и да спре напредъка в климатичното законодателство.

Посланието на Greenpeace е, че 73% от хората в света поставят голям приоритет на опазването на климата. Един на осем европейци е убеден, че опазвайки климата могат да се създадат работни места и да се стимулира икономическият растеж. Вече няколко независими научни институти изтъкват, че законодателство за климата ще е от полза за икономиката на Европа, както и по-строги стандарти за 30% намаляване на емисиите, вместо досегашната цел за 20% намаляване до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г.

Но срещу икономическата логика на цялото се изправя частната икономическа логика. Големите замърсители и техните представителни браншови организации и послушни think – thanks блокират опитите да се придвижим към по-зелено общество. Те объркват общественото мнение с помощта на специални рекламни кампании и използват корпоративни политически дарения, за да наклонят везната на политиците.

Редица компании – сред тях Apple, PG&E и Exelon – напуснаха Търговската камара на САЩ заради кампанията срещу политиките по климата, която тя води. 100 европейски компании по същата причина напуснаха европейската BusinessEurope.

ArcelorMittal е сред най-големите противници на споразумение за климата – въпреки че компанията се възползва най-много от схемата за търговия с емисии. Бяха й отпуснати толкова щедри квоти, че тя банкира с тях и печели. Компанията, която създава най-големи емисии в света, Shell, стои в основата на съпротивата срещу климатични закони в Австралия, САЩ, ЕС и Япония.

Мръсните големи компании устройват митинги с подставени лица против климатичните закони, както и организират „граждански“ сдружения в подкрепа на петролни проекти. Последното е специалитет на Koch Industries, които щедро финансират изследвания, отричащи промяната в климата. Те са големите благодетели на Чаената партия.

Greenpeace приветства компаниите, които се разграничават от тези мръсни практики и предлага: „да затворим пропастта между наука и политика“. Част от предложението на еколозите е да се осигурят достатъчно зелени пари, включително с иновативни източници на финансиране като данък финансови транзакции и аукциони за квоти за емисии. Да си припомним, че развитите страни обещаха до 2020 г. в света да заработи климатичен фонд със 100 млрд. долара.

Премахването на субсидиите за фосилните и ядреното горива е друг задължителен финансов механизъм, който трябва да се задейства според Greenpeace. Спиране на обезлесяването на глобално ниво и по-щедро финансиране на услугите от горското стопанство, хранителна сигурност, технологичен механизъм – тези неща продължават да чакат.

Докато ги въвеждат в практика, страните трябва да внимават да не се подхлъзнат по фалшиви решения – предупреждава организацията. Такива фалшификати според Greenpeace са технологията за улавяне и съхранение на въглерод и ядрената енергия.