Питайте, който искате златотърсач и ще разберете, че това е развлекателно занимание, но определено не и бизнес. За разлика от Клондайк отпреди 100-150 години, когато късовете самородно злато са били безкрайно много и са превърнали не един или двама в милионери.

 

Да не забравяме, че по българските земи реките и скалите са били промивани и претърсвани още от времето на траките. След толкова хилядолетия не е останало много за намиране. Но пък – да, занимателно хоби е и тръпката на златото е заразила не малко хора, пише Алесандър Томов в "Новинар".

 

Тях рядко ги виждаме да практикуват хобито си. Те обикновено странят от хората и си промиват златото далеч от погледите на случайните летовници по полянки и горички. Златотърсачеството е самотно занимание за хора със здрави нерви. Здрави ръце също, но най-вече – здрави нерви.

 

Използвахме случая, че всички тези хора се бяха събрали на едно и отидохме да ги видим и да научим малко повече за хобито им. Поводът беше първото състезание в Северозападна България по промиване на злато и търсене с металдетектори. То се случи в събота недалеч от Берковица.


От пръв поглед прилича на рибарството. Инвестираш в екипировка – скъпа, евтина, няма значение, и после разчиташ до голяма степен и на късмета. С очите си видяхме как за 20 минути бяха намерени 4-5 „златинки” (така наричат късчетата злато, които намират, докато промиват речния пясък).

Около четвърт грам се оказа, но пък си е нещо само за 20 минути работа, при това с „първобитна” техника. Друг път, разказаха ни, може да прекараш и цял ден, без да намериш нищо. Но като цяло късметът е фактор. Ако си начинаещ, разчиташ само на него. По-напредналите знаят къде да търсят и как. Така че факторът случайност при тях е намален.

 

Сигурно всички си мислят, докато четат това, „добре де, колко се изкарва от това!” Отговорът е „малко”. За най-малките парчета, които после се претопяват от златарите, се плащат около 48-50 лв. на грам. Златото е 21-каратово, а цената му варира според международните борсови индекси.

 

От тази цена, златарите вадят по около 3 до 5 лв. на грам, които си смятат като разход после за претопяването. Заради ниските цени, мнозина златотърсачи не си продават намереното, а си го пазят за спомен. Така излиза, разказаха ни, че на един излет (така го наричат – „излет”) се вадят, ако имаш късмет, между четвърт до един грам. Предполагам достатъчно за бензина и храната. Но пък тръпката, която виждаме у тия хора и пламъка в очите им струва много повече. Не се мери в пари. Точно така – мери се в „златна треска”.