Най-голямата изненада за инвеститорите на фондовите пазари през 2011 г. не беше кризата в Европа, а сривът на индексите на развиващите се икономики, пише анализаторът Питър Таскър в блога си в FT.


Бразилия, Русия, Индия и Китай се представят по-лошо от Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания. Като група, техните фондови пазари регистрираха спад с 26%, спрямо понижение от 23% в страните от еврозоната.

 

Докато развитите икономики се бореха да възстановят растежа си, развиващите се имаха обратния проблем. Паричните улеснения и стимулиращата потреблението и инвестициите фискална политика доведоха до надуване на балони в имотния сектор, използвания капацитет и недостиг на квалифицирана работна ръка.

 

През 2011 г. властите в страни като Китай се опитаха да потушат инфлационния натиск дори с цената на разпродажби на фондовия пазар и по-слаб растеж.


Сега ефектите от затягането са все по-видими, което значи, че се задават нови стимули и улеснения. В конвенционалния цикъл, те ще отбележат края на мечия пазар.

 

Въпросът е дали това е конвенционален цикъл. По-скоро не. Златните години на развиващите се пазари вероятно свършиха.

 

Първо, връщането на даден фондов пазар към растеж се оказва трудна задача. Shanghai Composite достигна 6 000 пункта през 2007 г, като съотношението на цената на активите към номиналната им стойност беше 1 към 7. Но след това, въпреки кредитния бум, отприщен от Пекин, ръстът на индекса беше ограничен и последван от рязък срив.

 

А сега пазарът в Шанхай се намира заплахата на криза в сектора на недвижимите имоти, която представлява опасност и за инвестиционния модел на растеж.

 

Ако Китай следва японския път от края на 60-те години и началото на 70-те години на XX век, низходящата корекция на брутния вътрешен продукт ще бъде рязка, а не постепенна, което ще смаже маржовете на печалба.

 

В другите големи развиващи се икономики балоните на пазарите на ценни книжа и недвижими имоти възникнаха едновременно, а не, както в Китай, последователно.


На пръв поглед съотношенията между цените на акциите и печалбите на компаниите изглеждат добри за покупка на активи, но ако погледнем в по-дългосрочен план за последните 10 години, оценката на Shiller показва, че PE коефициентите са във високи нива в страни като Индия и Индонезия.

 

Втората причина за предпазливост е политическата стабилност и управлението на риска. На развиващите се пазари винаги съществува опасност от намеса на държавата, особено при липса на доверие от частните инвеститори.

 

В доклад от McKinsey се посочва, че светът е изправен пред кумулативен дефицит в търсенето на акции по отношение на емитирането. Дупката ще е в размер на около 12 трилиона долара през настоящето десетилетие.


Тази недостиг обаче е почти изцяло феномен на развиващия се свят, който ще се опита да емитира капитал за финансиране на бъдещия растеж, но няма местен капитал, за да го абсорбира.

Представата, че инвеститорите от развитите икономики автоматично ще гравитират към по-високия растеж на развиващия се свят е твърде нереалистична.

 

Надеждни проучвания на експерти от Университета на Флорида и London Business School показват, че връзката между икономическия растеж и възвращаемостта на фондовия пазар, е отрицателна.


Дяловия недостиг, помага да се обясни защо е така. Бързият растеж се превръща в негативен фактор за съществуващите акционери, ако изисква също толкова бързо увеличение на капиталовата база.


Азиатската криза остави развиващите се пазари евтини и конкурентоспособни. Но след последната криза те са пълни с балони, а конкурентното им предимство е подкопано от инфлацията.