В опит да се справи с падащите приходи и тежкото наследство на тройната коалиция, управляващите обсъждат серия от драстични мерки за спасяването на бюджета в условията на икономическа криза.

Планът с 28 антикризисни предложения, с който "Сега" разполага, е от две части - за намаляване на разходите на държавната администрация и за увеличаване на приходите от населението чрез орязване на ред социални придобивки.

 

Той е разработен от работната група, сформирана от премиера. Идеите ще се обсъждат със синдикатите и работодателите идния понеделник. Част от тях обаче вече бяха оповестени от правителството. Засега не е ясно какъв ще е финансовият ефект от прилагането на антикризисните мерки, нито каква бюджетна "дупка" би трябвало да запълнят.

В плана има идеи, които ако бъдат приети, ще нанесат тежък данъчен удар върху всички трудови доходи. Това ще стане чрез вдигане не на ставката, а на базата за облагане. Сега, преди да се начисли 10% данък, от заплатата се вадят здравните и социалните осигуровки. Идеята е вече да се облага целият доход, без да се приспадат осигуровките.

Според друга идея и хората, които получават само заплата, вече да попълват и подават декларации за дохода си. Сега това задължение е само за данъкоплатци, които си докарват и други възнаграждения. Специалните категории, които получават повече заплати накуп при пенсиониране, вероятно ще загубят тази привилегия. МС предлага обезщетението и за тях да е предвиденото по Кодекса на труда - между 2 и 6 заплати според стажа.

Въпреки тежката демографска криза правителството обмисля да посегне и към ред придобивки за бременните и майките. Срокът за получаване на обезщетения за бременност и раждане например може да бъде намален наполовина - от 410 календарни дни на 225. Това означава, че майките ще получават 90% от дохода си само 6 месеца след раждането, а не 12, както е сега. А месеците, които служат за база за изчисляване на обезщетенията за бременност, раждане и гледане на бебе, ще бъдат увеличени. Това вероятно също ще доведе до намаляване на обезщетението, тъй като е масова практика жените да се осигуряват върху по-голяма сума в месеците преди раждането.

Най-сериозни са промените при пенсионерите. Работната група предлага 10% данък върху пенсиите на голяма част от възрастните. Освободени от него ще бъдат само най-ниските пенсии. Вариантите са два - да се облагат парите над минималната пенсия, която е 136 лв., или пък за праг да служи социалната пенсия, която е 100.86 лв. Разчетите на МФ сочат, че средната пенсия в България за 2010 г. е 271 лв. Още по-тежки са мерките за работещите пенсионери. Те също са в два варианта - или те да вземат само заплата, или да получават половината от пенсиите си.

По време на дебат за пенсионната реформа вчера социалният министър Тотю Младенов не даде вид да е запознат с този вариант. Той обаче подкрепи обсъжданата идея пенсиите на работещите пенсионери да се облагат с данък. В тази категория по данни на НОИ са 200 000 българи. Младенов заяви, че работна група от експерти на НОИ и финансовото министерство все още обсъжда как точно да стане облагането - дали да е дефинирано според пенсията, или ставката да е една. Той беше категоричен, че е несериозно изобщо да се говори за облагане на пенсиите на хората, които не работят на трудов договор.

Недостигът на средства в здравеопазването, заради който кабинетът тръгна да прави реформа, но после се отказа заради надигналите се протести, ще бъде попълнен с официално въвеждане на доплащане за лечение. Предлага се примерен дял от 10%, но не повече от 1 минимална заплата (240 лв.). Днес се очаква и решение на кабинета за въвеждане на лични вноски за пенсия и здраве на 150 000 държавни служители, които сега се осигуряват изцяло за сметка на бюджета.

Има идеи бизнесът да бъде наказан жестоко, ако забавя данъци. Управляващите обмислят наказателната лихва за неплатени налози да скочи двойно и да стане 20% (от 10% сега) плюс ОЛП, както е за невнесени осигуровки. Мярката е абсурдна, като се има предвид, че хазната задържа огромни суми на фирмите (от ДДС и по договори за обществени поръчки) и така ги тласка към фалити. Предлага се и работодателят да не може да прекратява трудовия договор на работник, който отговаря на изискванията за пенсиониране.

Предвижда се и мораториум върху държавните инвестиционни заеми - до приключване на старите заемни споразумения. Българската банка за развитие може да пусне облигации и да използва събраните пари за отпускане на целеви кредити на фирми. Държавните и общинските предприятия ще внасят 50% от наемите, които събират, в бюджета на принципала си - държавната хазна или местния бюджет. А дружествата с държавно или общинско участие ще трябва да плащат данък върху активите си. В плана се предвижда и бърза приватизация на всички държавни дялове във фирми чрез фондовата борса. Тази идея вече бе стартирана официално от управляващите.

Срещу част от мерките е записано, че са временни - до отзвучаване на кризата. Но други ходове, изглежда, са с дълъг хоризонт - например 10% данък пенсии. Ако бъде одобрен в този вид, планът на управляващите ще вкара допълнителни приходи в хазната, но ще удари тежко личните бюджети на милиони българи, което на свой ред ще свие и бездруго намаляващото потребление. Стагнацията ще се отрази зле на бизнеса, което означава, че икономиката ни бавно и мъчително ще излиза от кризата, разчитайки основно на външните пазари и износа.

"Това е материал, който е вътрешен за финансовото министерство, и съм учудена, че той е изтекъл извън МФ и вече се обсъжда", коментира пред "Сега" зам. финансовият министър Ана Михайлова. "В него са мерки, които още се обсъждат и се оценява ефекта от тях. Не всички от тях ще се приложат, но някои от тях са много добри и са единственият възможен вариант в криза", смята тя.