Застаряването на населението в Европа отдавна не е новина. Според данни на Евростат за 2024 г., средната възраст в Европейския съюз е достигнала 44,7 години и продължава да расте в почти всички страни. На този фон устойчивостта и ефективността на пенсионните системи стават все по-важен въпрос – не само за социалната политика, но и за финансовата стабилност на публичните системи.
В свой актуален анализ Институтът за пазарна икономика (ИПИ) сравнява ключови елементи от пенсионните модели на пет държави от Централна и Източна Европа – България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния.
Изборът не е случаен: тези страни са със сходен исторически и институционален контекст, изправени са пред подобни демографски предизвикателства и имат близки равнища на доходи. Те се намират и на сравнителни позиции по отношение на дела на пенсионерите в риск от бедност – макар България да се представя по-добре от Естония и Хърватия, тя изостава спрямо Унгария и Румъния, като последната е и единствената сред тях с по-добри резултати от средното за ЕС.
Разходите за пенсии надхвърлиха 11,5 млрд. лв. за половин година
Пенсионните системи на разглежданите държави са многостълбови, като основният източник на доход за пенсионерите остава първият стълб – публичната разходно-покривна система. Освен него съществуват и капиталови модели – задължителни или доброволни, във втори и трети стълб. Правото на пенсия навсякъде е обвързано с осигурителен стаж и направени вноски, като държавите прилагат механизми за насърчаване на по-късно пенсиониране и по-дълъг трудов живот. Системите включват също така компоненти като наследствени и инвалидни пенсии.
Макар да съществуват прилики, анализът на ИПИ подчертава съществени различия в отделни елементи. Например, при наследствените пенсии България прилага фиксирана вдовишка добавка от 30% от пенсията на починалия партньор. В Румъния обаче, при брак над 15 години, се прехвърля 50% от пенсията, а в Хърватия – до 77% от пенсията на починалия, ако тя е по-висока от тази на наследника.
При инвалидните пенсии също се наблюдава разнообразие В България и Хърватия право на пенсия възниква при загуба на над 50% трудоспособност. Румъния използва по-сложна формула, обвързана със степента на увреждане. Най-сериозните реформи обаче са осъществени в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена извън пенсионната система.
Пенсиите в евро: Автоматично превалутиране и закръгляне нагоре
В Естония пенсиите са заменени с помощи за загуба на трудоспособност, администрирани от бюрото по труда, а в Унгария – с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. Тези промени целят едновременно намаляване на фискалния натиск и засилване на мотивацията за включване в пазара на труда.
Различия има и при механизма за индексация на пенсиите. В България той се базира на равни пропорции от ръста на средния осигурителен доход и годишната инфлация, като актуализацията се извършва веднъж годишно. Хърватия прилага по-щедър модел, с два индексации годишно, като преобладаващата тежест е на ръста на доходите. В Естония тежестта пада основно върху доходите, с известна гъвкавост, докато Унгария се фокусира почти изцяло върху инфлацията. Румъния прилага най-щедрата формула – 100% от натрупаната инфлация и 50% от ръста на доходите.
Значителни различия се наблюдават и по отношение на така наречения коефициент на заместване на доходите, който измерва какъв дял от трудовия доход се „замества“ от пенсията след пенсиониране. Данните на Евростат за 2024 г. показват, че Унгария е лидер с коефициент от 77%, следвана от Естония с 50% и Румъния с 46%. България остава под тези нива с 44%, а Хърватия се нарежда на последно място не само сред тази група, но и в целия ЕС – с едва 35%. Тук трябва да се отбележи, че става дума за брутни стойности, които не отчитат ефекта на подоходното облагане. Това е съществено, тъй като в някои от страните – включително Естония, Румъния и Хърватия – пенсиите се облагат с подоходен данък.
Средната пенсия почти се утрои за 10 години
Стимулите за отложено пенсиониране също варират значително. В България се предлага 4% увеличение на пенсията за всяка допълнителна година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0,45% месечно (до 27% за пет години), а в Унгария – 0,5% месечно. Най-щедри обаче са стимулите в Естония – 0,9% месечно, което се равнява на 10,8% годишно. Румъния използва точкова система, която също стимулира по-дълъг стаж.
Изводите на ИПИ сочат ясно, че макар българската система да споделя общи принципи със системите в съседни държави, тя изостава по няколко ключови показателя – както по отношение на адекватността на пенсиите, така и по линията на стимулите за по-дълго участие в трудовия живот. Практики като индексацията в Румъния, радикалните реформи на инвалидните пенсии в Естония и щедрите бонуси за отлагане на пенсиониране в Унгария предлагат конкретни примери за възможни подобрения и у нас.
В условията на застаряващо население, нарастващ фискален натиск и нужда от социална стабилност, реформите в пенсионната система на България не могат да бъдат отлагани. Анализът на ИПИ ясно показва, че страната има какво да научи от опита на своите съседи.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase