Според министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов е крайно време в България да се върви към определяне на минималната работна заплата на ниво браншово колективно договаряне.

Младенов каза това в отговор на въпрос докъде са стигнали преговорите между социалните партньори за определяне на механизъм за нарастването на минималната заплата.

В България трябва да се научим, както е и в доста страни в Западна Европа, че в браншовите колективни договори се постигат тези споразумения, допълни той. По думите му работодателите и синдикатите на браншово ниво най-реалистично могат да кажат какво да е минималното възнаграждение.

В комисията по доходите и жизненото равнище в тристранния съвет работна група обсъжда механизъм, по който да расте минималното възнаграждение. По думите на Младенов още малко време трябва на работодатели и синдикати, за да намерят обща позиция.

"Не искам да взимам страната нито на синдикатите, нито на работодателите. Мисля, че правилната политика е те да преговарят и да стигнат до общо решение", каза Младенов.

Синдикатите предлагат механизъм за нарастване на минималната заплата, според който от 1 юли тя трябва да стане поне 270 лева.

Според разработения от тях механизъм нетният доход от минималното възнаграждение след плащане на осигуровки и данъци трябва да е над прага на бедността - 211 лева и така се получава цифрата 270. Те настояват минималната заплата да е обвързана и с процент от средната работна заплата.

Повечето от работодателските мнения обаче са против увеличението на заплатата и са за категоричното й обвързване с производителността на труда.

Министър Младенов преди десетина дни предложи, ако има увеличение на минималната работна заплата от 1 юли, то социалните плащания да не се обвързват с нарастването, тъй като държавният бюджет по време на криза не може да си го позволи.