Запазването на размера на здравноосигурителната вноска за сметка на поемането на разходите за здравноосигурителни и социални вноски от страна на държавните служители е по-малката от двете злини, но същинското решение на проблема е да се направи реформа в управлението на средствата  в здравеопазванетои да се реформира целият здравен модел.

Това мнение изразиха пред БТА икономисти от неправителствени организации и анализатори.    

Според тях недостигът на средства в здравноосигурителната система е заложен в нейния модел и са нужни кардинални промени, за да се подобри здравеопазването у нас.    

Правителството като че ли загуби смелост да прави реформи в сектора и единственото, което манипулира, са приходите, коментира за БТА Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Индъстри Уоч.

Според него така правителството приема и легитимира големите разходи в системата и все по-големите претенции за средства, без да ги оспорва, и търси начини, които са най-малко вредни, за да събере допълнителни приходи.   

За мен решението е смяна на здравния модел, включваща премахване на монопола на НЗОК, заяви Богданов. Трябва да има различни здравни фондове, в които българските граждани да си плащат вноските, да има свободно договаряне на клинични пътеки и на цени на здравните услуги между конкуриращи се болници и здравни фондове, посочи той. Смятам, че такъв модел е решение на проблема, всичко останало е опит да се кърпи положението от днес за утре, заяви икономистът.    

Богданов отбеляза, че никой не започва тези промени, защото отнемат време. С този довод редица правителства отлагаха реформите и никой нищо не предприема, коментира той.

Нека сега правителството да започне промени, пък ние ще издържим до края на годината, но засега никой няма намерение да започва промени, каза Богданов. Той добави, че по този въпрос управляващите са дали заден ход. Това бе поведение на всички предишни правителства, допълни икономистът.    

Недостигът на средства в здравеопазването е заложен от самото създаване на системата, смята Лъчезар Богданов. Непрекъснато се появяват нови претенции и се удовлетворяват, без да се постига ефективно здравеопазване. Здравната вноска се увеличи от 6 на 8 на сто, сега се търсят още средства, непрекъснато се оказва, че пътеките са недофинансирани. Увеличението на бюджета за лекарства е три пъти за последните няколко години и въпреки това сега има повече претенции, че пари не достигат, коментира икономистът.    

Не може да се изчисли с точност колко работни места са спасени със запазването на размера на здравната вноска, нито колко инвеститори ще бъдат привлечени, но е ясно, че ниските данъци и осигуровки ще доведат инвеститорите у нас, посочи Богданов. Той добави, че приватизирането на държавни предприятия през борсата задължително трябва да се случи.    

Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество" заяви, че в състояние на рецесия и повишаваща се безработица да се вдигат здравните вноски би натежало твърде много на пазара на труда.

Радвам се, че финансовият министър се отказа от тази идея. От друга страна държавните служители трябва да бъдат равнопоставени с останалите данъкоплатци и да поемат своята част от здравните и социални вноски, каза Ангелов.   

Според икономиста обаче, преди да се дават пари в здравеопазването трябва да се започнат реформи. Здравеопазванетоне е сектор, пострадал от кризата, държавното финансиране към сектора не е намаляло, докато ефективността му е много ниска, коментира Ангелов.

Извършва се надписване на пътеки, залагат се по-големи харчове, вместо да се предоставя ефективност и качество, посочи той.    

От пет - шест години непрекъснато ни плашат, че ще се срине системата на здравеопазването и трябва да се дадат още пари и такива пари се дават, но няма ефект, каза Ангелов. Той отбеляза, че има сектори в икономиката, в които с по 30-40 процента са спаднали оборотите, хора са уволнени или работят на намалено работно време и на по-ниски заплати, докато в здравеопазването нищо подобно не се е случило.

Здравеопазването страда от вътрешни проблеми, свързани с неефективност на системата. Трябва първо да се направят реформи, а след това да се дадат пари, иначе няма да има стимул за реформиране на системата, посочи икономистът.    

Ангелов заяви, че без анализ на заболеваемостта на населението, без анализ на стойността на клиничните пътеки, не може да се каже дали има нужда от допълнително финансиране в здравеопазването. 

Трябва да има по-строг контрол върху изразходването на средствата в системата, а паралелно с това трябва да се смени и модела, заяви Ангелов. Според него системата трябва да се реформира така, че да няма само една здравна каса, която да е монопол, а множество на брой конкурентни здравни каси. Всеки човек да има право на избор в коя от тях да се осигури, да се даде възможност на хората, ако не са доволни от НЗОК, да внасят вноските си някъде другаде, предложи Ангелов.

Това е голямата реформа и тя трябва да се случи, трябва да има пазарни стимули за ефективност на болниците, каза икономистът.    

Сега цените на клиничните пътеки се определят едностранно от здравната каса, а болниците, които на практика изпълняват лечението, не участват в определянето на клиничните пътеки. Това е абсурд и така се изкривява системата, заяви Георги Ангелов.

Според него, ако тези реформи се разпишат във времето и се заложат в закон за реформиране на здравната система, след като се случат може да се отпусне по-голямо финансиране в здравеопазването, но не и преди това.     

В отговор на въпрос дали България с фискалната си политика е достатъчно привлекателна за чуждестранни инвеститори, Ангелов заяви, че за да дойдат инвеститори, за да се отпуска кредитиране от страна на чужди банки към български и към наши предприятия, трябва на първо място България да не изпада в положението на Гърция.    

Трябва да избегнем риска от фалит и гръцки сценарий, каза Ангелов. На второ място трябва да създадем добри условия за бизнес, това включва намаление на осигуровки, но тук се включват и реформи в държавния сектор, в администрацията, в процедурите,по които се издават разрешения и лицензии, коментира Ангелов.

България не е сред най-добрите страни по индикатори за инвестиционен климат, именно поради административни и бюрократични пречки и корупция, посочи той. В тази насока трябва да се поработи много, за да сме конкурентни на пазара, защото в момента всички искат да привлекат инвестиции, каза Ангелов. Затова трябва да се движим малко преди останалите, добави той.   

Добър ход е да се приватизират държавни компании, но трябва да се приватизират и големи компании, а не само множество на брой малки дружества. "Топлофикация София" и други големи държавни дружества в енергетиката са сред тях, коментира анализаторът.