Редовното изплащане на заплати се превръща във все по-голям проблем за фирмите, показват данните на инспекцията по труда. Нарушенията в областта на заплащането на труда нарастват от 24 875 през 2010 г. до 31 518 през 2011 г. През 2011 г. изплатените след намеса на трудовите инспектори забавени възнаграждения са над 70.6 млн. лв., докато през 2010 г. те бяха малко над 47.2 млн. лв.

Заради постоянни сигнали от ощетени работници се наложи през 2009 г. инспекцията да стартира специална кампания за контрол над плащането на възнагражденията. Оттогава до момента са разплатени над 159 млн. лв. и всяка година сумата расте. Колко точно са забавените възнаграждения данни няма, тъй като заради липсата на възможност за намиране на работа хората са готови с месеци да работят без заплащане и без да се оплакват с надеждата, че все пак някога ще си получат парите.

"От данните е видно, че предприятията изпитват все по-големи затруднения да изплащат трудовите възнаграждения на работещите, и го правят едва след намесата на контролните органи", обясняват от инспекцията.

Веднъж забавили възнаграждения, фирмите влизат в "черен списък" и подлежат на непрестанен контрол. Постоянно обаче се появяват нови работодатели, дължащи пари на хората си. В много случаи фирмите се възползват и от правото си да платят само 60% от възнагражденията, но не по-малко от минималната заплата. При това положение те отпадат от графата "нарушители", но остават длъжници на хората.

От бизнеса обясняват задълбочаващата се тенденция да се бавят или да не се плащат с месеци заплати с голямата междуфирмена задлъжнялост. По последните данни на БСК през 2010 г. тя е стигнала 104 млрд. лв., от които 1.9 млрд. лв. са забавени заплати.

Един от виновниците за създалата се ситуация е правителството на ГЕРБ, което почти година не се разплащаше с фирмите за свършена работа. Така дългът на държавата официално стигна 800 млн. лв. в края на 2009 г. През 2010 и 2011 г. започнаха разплащания, но по схема, по която фирмите трябваше да направят 7% отстъпка на държавата, вместо тя да ги възмезди заради забавянето. По последните данни за третото тримесечие на 2011 г. дългът към бизнеса на правителството е 254 млн. лв., а на общините - 202 млн. лв.

Откакто се появи тенденцията работодатели да бавят заплати, се коментират и законодателни промени за решаване на проблема. Социалният министър Тотю Младенов обяви, че вече е предложил на правосъдното министерство промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, която да даде възможност на работниците да получават извънсъдебно изпълнителен лист и да запорират сметки само срещу извлечение от ведомостите за дължими суми. В момента трябва да се мине през съд.

Повече от пет пъти се е увеличил и броят на работещите без договор. През 2009 г. те са били 1068 души, което представлява 1.2% от всички нарушения в областта на трудовите правоотношения. През 2010 г. броят им нараства до 2584 (2.7%), а през 2011 г. стига до близо 6000 (4.5%). Глобата за работа без договор или неплащане на заплати е между 1500 и 15 000 лв. на случай. Масово варира между 3000 и 6000 лв.