Бежанците у нас ще бъдат задължени да внасят здравни осигуровки. Това предвижда новият план за интеграция на хората, получили убежище в България, който включва редица мерки за изграждане на мрежа от здравни и социални услуги. 

Идеята беше представена вчера от вицепремиера Меглена Кунева по време на форум на тема „Словото – път към Другия”.

„В много кратък срок и вследствие на много работа имаме нов план за интеграция, който скоро ще има и подробен финансов разчет. Основните акценти от него са ­ да бъдат създадени информационно-консултативни центрове с помощта на общините; мерки за

обучение по български език

както за деца, така и за възрастни; възможност на лицата, получили закрила, да се запишат в бюрата по труда, както и възможност за признаване на чуждестранни дипломи и квалификация с цел пълноценен достъп до пазара на труда”, обясни вицепремиерът Кунева, в чийто ресор са бежанците.

По думите є това са проблемите, тъй като бежанците, получили закрила, след като са взели статут, продължават да пребивават в бежанските центрове. „Интеграцията е двупосочен процес, изисква желание, усилие както от самите бежанци, така и от обществото. Осигуряването на средства е това, което ни занимава в момента, за да можем да стартираме процеса”, добави още Меглена Кунева.

Бежанците у нас засега нямат възможност да изучават български език, да докажат квалификациите си, да придобият нови такива и да се включат ефективно на пазара на труда.

Това често се обяснява със

собственото им нежелание.

Според Върховния комисариат на бежанците към ООН обаче до скоро е липсвала истинска програма за интеграция и условия бежанците да се впишат в обществения живот, или изготвената такава не е действала.

"В момента по някакъв начин съм обнадеждена, защото ножът е опрял до кокала, няма как да отстъпваме в тази така важна тема за бежанците. Общият порив в Европейския съюз ­ да се погледне истината в очите, е по-висок от обикновено", каза Кунева.Тя обясни още, че сигурността на държавата е увеличена чрез изграждане на защитното съоръжение по границата с Турция.

„Като външна граница на ЕС в близост до конфликтни зони и със засилен миграционен натиск България има пред себе си две задачи ­ да защити границите си и да положи максимални усилия за интеграцията на лицата, получили международна закрила”, каза Кунева. Според нея това е въпрос както на сигурност, така и на дългосрочни икономически ползи.