Затова от синдиката внасят предложения с цел изравняване на данъчно-осигурителната плоскост върху която се вземат икономическите решения.
На всички е ясно, че е много трудно да се докаже в съда скрито разпределение на печалбата, както и фиктивността на даден договор, когато страните по него декларират „чисти“ намерения. В същото време легалният бизнес би имал значителен интерес от подобна данъчна политика, която да отстрани нелоялната конкуренция, базирана на подобни практики.
Конкретните приходни мерки са:
ЗКПО (корпоративни данъци):
a. Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, с цел изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).
b.Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 10% (сега 0%).
c. Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
d. Повишаване на ставката на данъка и при източника за доходи с източник страната от 10% на 35% към чуждестранни лица в офшорни зони за лихви, неустойки, обезщетения, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги от всякакво естество.
e. Преразглеждане на нулевите ставки на данъка върху финансови трансфери и сделките с финансови инструменти.
f. Увеличаване на данъка върху хазартните игри от 15 % на 25% – отпаднало предложение на МФ от 2024 година, както и актуализиране на данъка за съоръжение в игралните зали, който не е променян от 2014 година.
Мотиви:
Налице е различна данъчна тежест на паричните потоци, излизащи от предприятията, което кара фирмите легално да оптимизират данъчните си задължения, насочвайки парите по пътя с най-ниска данъчна тежест, като това води до съществени загуби за бюджета на страната. Стандартните форми за износ на капитали е през лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, дивиденти и ликвидационни дялове. Така не се заплащат никакви осигурителни вноски, губят се приходи от корпоративен данък, тъй като масово ставката за данъчно облагане е нула, но най-фрапираща е ставката от 10% за неустойки и обезщетения, изплащани от местно лице към офшорни фирми.
Например, ако е сключен договор между местна фирма и офшорна фирма и договорът съдържа клаузи за прилични обезщетения и неустойки при неизпълнение и договорът не е изпълнен, то самото обезщетение или неустойка, изплатено от местната на офшорната фирма ще се обложи с данък при източника с 10%. Налице е директна загуба за бюджета от преки данъци и осигурителни вноски, като същевременно се изнася брутен продукт извън страната. Косвено тези пари не участват във вътрешния оборот или ако е фиктивното изнасяне, то засилва сивия сектор в страната.
istock
Изравняването на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци е с цел обезсмисляне на икономически легалните решения за избягване плащането и на осигурителни вноски, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%).
ЗДДФЛ (данъци върху доходите на физическите лица):
a. Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
i. Необлагаем минимум равен на МРЗ.
ii. Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход.
iii. Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка, с цел запазване на данъчно-осигурителната тежест за всички доходи над средните.
iv. Въвеждане на семейно облагане на доходите с цел подпомагане на работещи семейства с деца.
Мотиви:
Възстановяването на прогресивното облагане е правилна стъпка към намаляване на подоходните неравенства, оставяйки повече пари на хората с най-ниски доходи.
Необлагаемият минимум при Минималната работна заплата (МРЗ) от 1213 лв. за 2026 година и общо осигурителни вноски в размер на 13,78% (без промяна в осигуровките) при необлагаем минимум в лицата ще останат на разположение 104,58 лв., което за най-ниските доходи е значителна сума.
КТ „Подкрепа предлага следната скала за данъка върху доходите на физическите лица:
До 1 500,00 лв. – 0%
От 1 500,01 до 3 750,00 лв. – 16% за горницата над 1 500,00 лв.
От 3750,01 до 8 500,00 лв. – 360,00 лв. + 25% за горницата над 3750,00 лв.
Над 8 500,01 лв. – 1 547,50 лв. +27% за горницата над 8 500 лв.
Сравнение между съществуващия плосък данък и предложението на КТ “Подкрепа” за прогресивно облагане:
При брутна заплата от 1 971,70 лв. плоският данък е в размер на 170,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 32,00 лв.
При брутна заплата от 3 479,47 лв. плоският данък е в размер на 300,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 240,00 лв.
При брутна заплата от 4 349,34 лв. плоският данък е в размер на 375,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 360,00 лв.
При брутна заплата от 5 799,12 лв. плоският данък е в размер на 500,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 672,50 лв.
При брутна заплата от 11 598,24 лв. плоският данък е в размер на 1 000,00 лв., докато при прогресивното облагане дължимият данък ще бъде 1 922,50 лв.
istock
Плоският данък и максималният осигурителен доход облагодетелстват високите доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи. Имаме 50% ръст на работещите бедни, последните години от 8% стигат до 11,6%, което не е добре за държавата. Паралелно 48% от домакинствата са под линията на бедност, без социалните трансфери, което е огромно число.
Синдикат: Бламират въвеждането на адекватна минимална заплата
Естествено и следващият показател е стряскащ – България е с най-високият дял на децата, изложени на риск от бедност в ЕС – около 35%, като от 2016 година до днес делът на тези деца расте. Това е и основният мотив да се въведе семейно облагане, като се отчита семейният доход и необлагаемият минимум да е във функция от броя на членовете в семейството.
ЗМДТ (местни данъци):
a. Актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти, като се внимава да не стигне до автоматично увеличение на годишния данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.
b. Въвеждане на местен данък богатство – облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.
Мотиви:
Огромният ръст на цените на недвижимите имоти и нарастването на сделките с тях в страната налагат актуализиране на значително изостаналите от пазара данъчни оценки. Общините губят приходи от сделките, защото масовата практика е да не се изповядват сделки върху договорена цена, а върху данъчна оценка.
Бумът в покупките на недвижими имоти и нарастващите подоходни неравенства налагат въвеждането на европейската практика за облагане на съвкупното имущество над определен праг. Ако приемем, че е нормално притежаването на до три недвижими имота, с най-високите данъчни оценки, то над този праг би следвало да се въведе годишен данък със ставка от 0,5%.
istock
Политика по доходите – увеличение с 13,6 % на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор, което ще доведе до допълнителен разход до 1,8 млрд. лв. Отчита се факта, че в някои сектори възнагражденията бяха увеличени значително, а в други средно с 5%.
Условия на труд – актуализиране, спрямо реалностите, на разходите за издръжка, с цел подобряване на условията на труд в редица администрации.
Борба срещу бедността и социалното изключване – актуализиране на размера на социалните плащания, съобразно ръста на средната работна заплата/минималната работна заплата.
Инвестиционна политика – разумно планиране на капиталовите разходи, съобразено с възможностите за реализирането им.
Тристранният съвет пак не постигна съгласие за минималната заплата
Демография и грижа за децата – актуализиране на размера на изплащаните обезщетения от НОИ, съобразно ръста на средния осигурителен доход, особено плащанията за майчинство и отглеждане на дете.
Реформа в сектор здравеопазване, с цел оптимизиране на разходите в системата и гарантиране на достойно заплащане на труда.
Икономическа политика – намиране на решения за овладяване на цените на електроенергията, цената, качеството и достъпа до вода, насърчаване на инвестициите.
Мотиви:
Задължително е увеличението на разходите за персонал и за издръжка. Напрежението в работещите расте поради неадекватното или никакво повишаване на възнаграждения, съобразно поскъпването на живота е факт.
Актуализирането на размера на заплатите е задължително, предвид значителното нарастване на цените на основни стоки и услуги.
Необходими са реформи в някои сектори, които определено имат ниска финансова ефективност, като здравеопазване. Протестите на младите медици, липсата на медицински сестри, многото на брой лечебни заведения, скандалите за източване на НЗОК и др. задължават Правителството да предприеме обосновани мерки и да ги прилага с цялата строгост на закона, за постигне ефективност на разхода.
istock
a. Увеличаване на максималния осигурителен доход на 8 500 лв. – прилагане на разпоредбата на §6 от КСО.
b. Запазване на размерите на задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.
c. Възстановяване на съотношението 60:40 – работодател/работник при изчисляване на дължимостта на осигурителните вноски.
d. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – равно на минималната работна заплата.
e. Увеличаване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход;
f. Разширяване на обхвата на осигурителния доход, като се включат и някои доходи от капитал.
Мотиви:
Необходимо е увеличение на максималния осигурителен доход, съгласно законовото изискване. През 2025 година разликата между минималния и максималния осигурителен доход вече е под 4 пъти. Свиването на диапазона на осигурителните прагове облагодетелства високите доходи, води до нарастване на подоходните неравенства, намалява приходите в осигурителните системи и създава условия за несъпричастност на хората с високи доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи.
Не трябва да се допуска увеличение на размера на осигурителните вноски, а по-скоро икономическите, социалните и финансови решения следва да са в посока – приобщаване на хората с високи доходи и общественото им ангажиране към принципите на солидарното осигуряване – по-висок максимален осигурителен доход и разширяване на осигурителната база.
Последните години неусетно тежестта за плащане на социалноосигурителни вноски се прехвърли върху работещите, като работодателят вече дължи под 60% от размера им. Предвид ръста на работещите бедни, децата в риск от бедност и домакинствата под издръжката на живота би следвало да се охлаби хватката върху доходите от труд, като работодателите следва да поемат своя дял. Икономически финансово подобна промяна не води до изменение в разходите за труд на работодателите, но ще предостави допълнителен финансов ресурс на работещите, особено тези с ниски доходи.
Актуализирането на размера на някои обезщетения и помощи е задължително, предвид значителното нарастване на цените на основни стоки и услуги. Особено на тези, които подпомагат борбата срещу демографската криза и борбата срещу бедностт, смятат от синдиката.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase