С колко са се увеличили доходите ни през 2024 година

Добрата новина е, че брутния вътрешен продукт, който един български гражданин произвежда за година, вече достига 2/3 от този на средния европеец. Лошата е, че това се случва прекалено бавно и този показател ни отрежда последното място сред всички членки на Европейския съюз.

Източниците на нашите доходи най-общо можем да разделим на две основни групи. Доходи, които получаваме от трудова дейност – било то от работна заплата, от самостоятелна заетост или нещо друго, и доходи, които получаваме от пенсии, обезщетения, добавки за деца и социални помощи. Макар и с малки крачки, към подобрение вървим и тук, тъй като делът на доходите от трудова дейност се увеличава. За една година с 2% и така той вече е 63% и половина. Произход на останалата една трета от парите ни са социалните плащания.

Колко струва животът в България и в другите европейски страни

Структурата на разходите ни също се изменя. Според данните на Националната статистика, обработени от Института за пазарна икономика, намалява перото за потребление, макар и само в 1%. Въпреки това, то все още е най-голямото – 80% от това, което изкарваме, отива в тази посока. Следват осигуровките, за които отделяме 8% от дохода си, данъците, които ни струват 5% и накрая има една малко перо, което засяга трансфера на парични средства към други домакинства – като например, деца или пък родители, които живеят отделно. Това перо вече достига 1%.

istock

Най-голяма част от тях отиват за храна и безалкохолни. През последните десетина години, частта на този вид разходи се свива непрекъснато, като техния дял е вече 28%. Това експертите отчитат като знак за повишаване на благосъстоянието на домакинствата. Спад има и в дела на разходите за жилище, за сметки за ток и вода, за горива, за алкохол и цигари. Това, за което отделяме все по-голяма част от парите си пък, е свободно време и образование, донякъде здравеопазване, а през последните 5 години, харчим повече и за обзавеждане.

Над половината работещи българи живеят под заплатата за издръжка

Данните на „Евростат” и позицията ни сред останалите страни

Както казахме в началото, добрата новина е, че брутния вътрешен продукт, който един българин произвежда за година, вече достига 2/3 от този на средния европеец. Но имаме и лоша. А тя е, че всичко това се случва прекалено бавно. Така с нашите 66% от средноевропейския брутен вътрешен продукт на човек, сме последни. Малко преди нас са гърците, почти на същото ниво като тях са и латвийците, с които затваряме последната тройка в тази класация. А челната изглежда ето така – Люксембург, Ирландия и Нидерландия, със стойности трудни дори да си ги представим. Първите две държави особено – с над 200% от средноевропейския брутен вътрешен продукт на човек. Най-близо до тези осреднени стойности се намират французите.

Повишава се благосъстоянието на домакинствата у нас

Към края на класацията заедно с нас, са нашите съседи и други държави от бившия Източен блок. През последните години, всички нови членки на общността достигнаха нива между 70% и 90%. Всички, без нас. Въпреки че с Полша и Хърватия например, тръгваме от едно ниво в средата на ’90-те, те продължават с покачване през цялото това време, докато ние тръгваме рязко надолу. Така, през 1999 г. достигаме най-ниските си стойности от 28%. Следва плавно покачване, с няколко кратки спада по пътя.

До 2006 г. стойностите на румънците са под нашите, но след успоредното ни приемане в Европейския съюз, те ни изпреварват. И така до днес, когато с тях ни делят вече 13%.

През последните години много по-близо до нас са гръцките ни съседи, с които се движим паралелно, макар те да са с все пак малко по-високи стойности. Това се случва след 2006-а и пика им от 96%, в следствие на кризата, която преживяха.